Карло Грепоти го изгледа с пламнал поглед, но Олдо рече:
— Ти се изказа и говори добре, Карло Грепоти, и аз ти благодаря, но хората поискаха да чуят думата на наемника и ние ще му я дадем! — И той се обърна към Гар: — Разкажи ни своята история!
— Ще го направя. — Гар се изправи в цял ръст и с широките си рамене мигновено прикова вниманието на залата. Уж всички го бяха забелязали да влиза, но сега изведнъж почувстваха, че никога не са го виждали преди. Имаше някаква увереност в стойката му, някакво командирско излъчване от лицето и цялата му фигура, което веднага вдъхна респект и внимание. Дори Джиани го изгледа втренчено — никога не го беше виждал такъв.
С премерени думи, Гар разказа случката, без да бърза, но и без да се бави. Разказът му бе значително по-кратък от този на Джиани, но издържан във всеки детайл. При това Гар даде по-подробна информация за въоръжението и тактиката на Стилето и когато седна, сякаш премахна усещането за ужасна и свирепа сила, надвиснала над Пирогия.
За няколко секунди в залата се възцари тишина. Карло Грепоти се окопити и запита:
— Какво би ни предложил да направим тогава? Да се въоръжим и да се втурнем да ги атакуваме?
— Най-добрата защита е нападението — изправи се отново Гар. — Да, има смисъл в онова, което казвате. Но още по-разумно е да бъдете сигурни, че ще спечелите, преди да нападнете. А това може да стане, като ги смажете с броя си.
— А, значи ще трябва да привличаме наемници! Трябваше да се сетя, че ще ни насърчаваш да харчим повече пари за мъже с твоя занаят!
— Това би било умно — съгласи се Гар, — но още по-мъдро ще бъде да потърсите съюзници. Мисля, че има още дузина търговски градове на Талипон, не е само Пирогия.
Залата притихна за още няколко минути, докато всички търговци осмислят шокирани идеята и се помъчат да я възприемат. Тогава Олдо Майсторът отговори.
Шеста глава
— Да, има и други такива градове — рече бавно Олдо, — но Пирогия е единственият, където търговците управляват не само на думи, но и наистина. Другите все още имат дож или граф. Макар че търговците са истинската сила, там те не се осмеляват да предприемат нищо без позволението на благородниците. Но да се съюзим с тези, които са ни съперници? Немислимо!
— Какво би се случило, ако войната избухне? — настояваше Грепоти. — Как ще разпределим загубите? Защото сигурно е, че при една война, започната от градовете-държави, всички аристократи ще се обединят против нас и единственият начин да ги победим, е да ги завладеем!
— Ние не можем да победим! — извика Пиетро Сан Дузе. — Дузина търговски градове срещу петдесет, управлявани от благородници. Невъзможно е!
— Дори и да успеем — рече Ди Силва, — войната никога няма да свърши! И никой град няма да посмее да разпусне армията и флотата си от страх да не би другите да се обединят срещу него. Не, аз не мога да одобря такава коалиция.
Гар стоеше като статуя с каменно лице.
— Това е може би единственият ви шанс да останете свободни и независими.
Олдо поклати глава.
— Ще намерим и друг начин — все трябва да има някакъв. Въоръжение да, но коалиция? Не! — Той се огледа наоколо към съветниците и ги видя всички уплашени и притихнали, само при мисълта за обединение с техните търговски съперници. — Ще трябва да премислим онова, което чухме, братя търговци, и да обсъдим въпроса отново. — Той удари цимбала и обяви: — Ще се срещнем утре по същото време. За днес стига — приятен следобед на всички.
На следващия ден те отново се събраха, но Джиани и Гар не бяха поканени.
Татко Бракалезе отиде, но се прибра раздразнен, разтърси глава и викна:
— Спориха три часа и не можаха да решат нищо.
— Дори отхвърлиха идеята ми за търсене на съюзници? — попита Гар.
— О, по този въпрос се споразумяха бързо. Старият Олдо откри събранието с думите: „Мисля, че можем спокойно да отхвърлим идеята за съюз с нашите съперници. Нали?“ и всеки извика: „Да!“, а Грепоти рече: „Особено с Венога“ — и с това въпросът приключи.
Гар въздъхна, поклати глава и каза:
— Може да са добри търговци, но са лоши стратези.
— Какво да правим тогава? — попита объркано Джиани.
— Каквото можем да направим! — Бащата разтвори широко ръце. — Търговия, както винаги! Какво друго? Но, ако ще е търговия, нека да си изберем купувачи и източници, колкото е възможно по-сигурни. Ти, Джиани, ще поведеш друг обоз със стоки, но този път ще тръгнеш на север към Наворика, през планините, където единствените бандити са тези, които са отраснали там — иначе условията в страната, са твърде сурови за армия!
Гар тръгваше също — татко Бракалезе не искаше да пусне сина си без защита, щом имаха професионален войник на разположение. Гар отказваше да приеме заплащането за последния си ангажимент, под предлог, че не е успял да доведе невредим търговския обоз у дома.