Джиани го изгледа с любопитство.
— Колко държави си посещавал?
— Само седем — отвърна Гар. — Млад съм още.
Седем! Джиани почувства зашеметяване при мисълта, че може да се посетят седем страни. Той самият бе виждал само Талипон и малко от града Бориел, който се намираше на главната суша. И момъкът отново пожела баща му да го праща на повече пътувания.
— Планините са места, които радват душата — рече Гар, — но в тях трябва да бъдем нащрек. Планинците имат обичай да ограбват обози със стоки.
Джиани кимна в знак на съгласие.
— Няма страшно. Пирогия плаща такса на народа, който живее тук, за да се гарантира безопасно преминаване на нашите търговци.
— Умно — съгласи се Гар, — щом го наричаш такса, а не подкуп. Но нека да допуснем, че бандитите на Стилето са научили това и са решили да разгромят планинците и да поставят засада тук като начало на преследването на търговците от Пирогия.
— Това бе само разговор, който чухме, докато пътувахме — рече Джиани колебливо.
— Ще позволиш на Грепоти да те убеди толкова лесно? Вярвай на собствените си уши, Джиани! Ти го чу толкова ясно, колкото и аз!
По-важното беше, че Джиани бе чул същото и от Танцьорката от Сънищата. С внезапна тревога той се огледа наоколо.
— Ако наистина са го замислили, това не е ли идеално място за засада?
— Да, но краят на тази долина е още по-удобен за целта. — Гар разхлаби меча в ножницата му. — Ние сме много подходящи за засада сега. Щом наближим края на прохода, ще започнем да се успокояваме и ще намалим бдителността си. Тогава ще бъде идеалният момент, за да ни нападнат.
— Но нашите хора вече са намалили бдителността, защото вярват в честността на планинците.
Гар го погледна разтревожено, после се обърна към водачите и отвори уста да извика, но внезапният призив: „На целта!“ отекна около тях и измина секунда, докато Джиани осъзнае, че не гигантът е издал командата, а някакви мъже наблизо.
Той се огледа диво наоколо и видя кондотиерите да се спускат по склоновете от двете им страни. Вървяха пеша, тъй като наклонът на стръмнината беше твърде голям, за да яздят коне в галоп. Водачите на Джиани едва имаха време да осъзнаят, че са обсадени и докато се опомнят и реагират — бандитите ги нападнаха с пиките, които държаха с левите си ръце. Трима паднаха като заклани волове, другите двама се изплъзнаха и извадиха мечове, но кондотиерите, които ги превъзхождаха по численост, се нахвърлиха срещу тях, изтръгнаха оръжията от ръцете им, в момента, в който ги бяха издигнали, за да се бият и ги проснаха на земята с юмрук в корема или пика зад ухото.
Джиани ревеше от ужас, виждайки бъдещето им като роби на галерите, но беше твърде късно да им се притече на помощ, защото кондотиерите бяха обкръжили и тях с Гар — с гора от стоманени звънтящи мечове и размахани пики. Войниците бяха на крака, докато Джиани и Гар яздеха и имаха по-голяма сила на удара, както и възможността да се отбраняват.
Гар ревеше от ярост, посрещайки мечовете с камата си и размахвайки шпагата си. Бандитите падаха, задавени с кръвта си, други отскачаха назад, така че да не може да ги достигне, после се хвърляха напред, за да го атакуват, но гигантът бе по-бърз от тях — улавяше ударите с камата си и се възползваше ловко от пропуснатите възможности да го пронижат.
Джиани го гледаше как се обръща ту на едната, ту на другата страна и имаше смътното впечатление, че повечето от мечовете, насочени към Гар, някак си не улучваха, а се хлъзгаха покрай него. Един от кондотиерите сграбчи коня за юздата и го дръпна напред точно толкова, колкото бе нужно на друг бандит да се метне на седлото зад него, размахвайки огромен арбалет. Джиани извика, опитвайки се да се обърне и да прониже нападателя, но изгуби равновесие и залитна в очакващите го ръце. Той чу как прикладът на арбалета се удари в главата на Гар с ужасен трясък, последван от друго хлопване, но вече върху собствения му череп и в мига, когато познатата тъмнина го обгърна, той осъзна, че Танцьорката от сънищата беше права.
Но този път не жената беше тази, която премахна мрака, а старият мъж с развяващата се коса и брада и този път нямаше убеждаване, спор или предупреждение, а само остра команда:
„Стани, Джиани Бракалезе! Ти пренебрегна разумните съвети и сам си навлече тази беда! Стани, за да изстрадаш плодовете на глупостта си! Стани да се трудиш и да се мъчиш в бедността, която заслужаваш и ще заслужаваш, докато не започнеш да се бориш с ума си, вместо да позволяваш на враговете си да те смазват с оръжията си.“
— Но аз направих само онова, което ми бе наредено — протестира Джиани.