Но по-голямата част от колониите не се върнаха по-назад от Средновековието, дори и без електронните комуникации, които да ги свързват. Обширните като континент държавици изпадаха в състояние на феодален строй под една или друга форма.
— Петрарк обикаля около Г-тип слънце на разстояние една и една трета светлинни години — започна Хъркимър, но Магнус реши да прекъсне лекцията още в началото.
— Отново ти казвам да не ме запознаваш с геофизическите данни, докато не се уверим дали има или няма някакъв политически проблем, който да заслужава нашата намеса.
— Допускам, че искаш да кажеш интервенция — директно му отвърна Хъркимър.
През главата на Магнус премина мисълта, че ще трябва да променя кода за гласа на работа, така че да придобие по-свежи, дори девически нотки.
— Има ли причини за това?
— Причини колкото искаш — увери го Хъркимър. — Когато Терра оттеглила подкрепата си от колониите, културата там буквално рухнала. Инфраструктурата не могла да бъде поддържана без електронна технология и на всеки континент резултатът бил анархия. Хората се събирали на групи по селата и се биели един срещу друг за малкото останали храна и гориво. След като едно село завладяло своите съседи, се появявали военни диктатори, които воювали един срещу друг за цялата власт.
Магнус пребледня. Той знаеше какво означава всичко това, измерено със страданията на обикновените хора.
— Но това е ставало преди петстотин години! Вероятно не че са излезли от това положение!
— Не и на два от петте континента — отвърна със съжаление Хъркимър. — Там останали разделени на дузина или повече малки кралства, които постоянно воювали едно с друго.
— Ами останалите три?
— Там варварството триумфирало. Имало общества, които се занимавали с лов и събиране на хранителни продукти. Имало скотовъдни общества с примитивно селско стопанство и номади, които пасли огромни стада. Навсякъде малките кралства били управлявани от деспоти, но империи не са се формирали.
— Да се надяваме, че никой няма да ги измисли. — През ума на Магнус прелитаха видения на стаи за мъчения, въоръжени бирници и умиращи от глад селяни. — Звучи така, сякаш там може да има работа, която си заслужава нашите усилия. Сега ми разкажи историята й.
— Петрарк първоначално е била колонизирана през двадесет и трети век — започна Хъркимър, докато екранът се изпълваше с укрепления и кули от колонията на Терра. Пред тях вървяха жени в дълги рокли от брокат и кадифе, под ръка с мъже, облечени в жакети и дълги, опънати панталони. Тук-там някой носеше шпага и тя имаше доста монолитен вид, сякаш ножницата и дръжката и бяха излети от едно парче.
— Да — замисли се Магнус, — това е бил векът, известен с ренесансовата си мода. Спомням си, като бяхме деца, фес ни учеше, че това е бил чист пример на масова глупост.
— Наистина, такива са били векът, десетилетието и модата, макар че глупостта отминала. На Петрарк обаче модата останала постоянна.
Картината се промени, но стилът на облеклото се запази. Пейзажът имаше същите ниски постройки, характерни за всяка ранна колония на Терра, с къщи от дървен материал, измазани с вар. Магнус наблюдаваше един случайно попаднал пред погледа му костюм с прекалено уголемени рамене, шапка, висока два фута, украсена с корона и флуоресциращ воал, който се влачеше след една дама в разстояние на няколко ярда.
— В хода на развитието си са достигнали до някои много пищни нововъведения — забеляза Магнус.
— Да, но само в рамките на Ренесанса. На Талипон — суша, разположена в едно малко вътрешно море — стилът на дрехите се е фосилизирал. Същото е станало и с архитектурата, рисуването и всички други аспекти на културата.
— Странно! — Магнус бе озадачен. — Имало ли е някаква причина за това или просто е масово умопомрачение?
— Причината е била в Пролетарския Еклектически Щат на Терра. Когато Пещ започнал да управлява сферата, принадлежаща на Терра, метрополията прекъснала контакта и подкрепата си за отдалечените планети. Петрарк буквално замръзнала на тогавашното си културно ниво.
— Цяло щастие било, че колонията се е развила икономически и технологично, така че да може да поддържа и тази култура — намръщи се Магнус. — Изненадан съм, че постоянните войни не са ги върнали в каменната ера, както се е случвало с толкова много от останалите планети.