„Храбра постъпка Джиани Бракалезе!“ — Гласът й го обгръщаше с топлина. Той можеше да се закълне, че чувствува дъха й в ушите си.
„Ти постъпи много мъдро и добре, като убеди баща си и другите търговски градове да се вслушат в съображенията ти! Съюзът е сформиран и това е твое дело, о, мой храбрецо, изцяло твое!“
Джиани се къпеше във всяка дума от нейната похвала, той я чувстваше като милувка по кожата си, но почтеността му го караше да протестира:
— Идеята бе първо на Гар, после баща ми я прокара в Съвета!
„Но аргументите, които баща ти използва бяха твои и точно ти го застави да ги предостави решително отново! О, ти си мъжествен и достоен, и храбър, и всичко, което една жена би могла да желае!“
Тя плуваше все по-близо и по-близо до него, но лицето й оставаше все така обвито в сянка, дори когато воалите престанаха да трептят и се смъкнаха, за да открият целия блясък на чудната й фигура, от която сякаш се излъчваше нежно розово сияние.
Джиани въздъхна, усети как тялото му се изпълва с болка по нея и откри, че в този сън той има тяло, много по-чисто и по-силно, отколкото бе в действителност, голо и изгарящо по желание за нея.
И тя бе там до него и взе ръката му и я положи на гърдите си, като ги галеше нежно. Механично той продължи действието, когато изведнъж ръката й спря и младежът гледаше очарован великолепната извивка на гърдите и бедрата й. Някакво бледо подобие на скрупули се обади в него, че това беше лошо, защото те не бяха женени, но изглежда тя дочу тази мисъл, защото пошепна:
„Не. Нищо не е лошо в съня — понеже ти нямаш контрол върху сънищата си — следователно не можеш да имаш и вина. Сънищата си правят с теб, каквото си искат. — И тя сякаш наистина си правеше с него, каквото си искаше, галейки тялото му, където си искаше и по-точно — където той искаше. — О, бъди съвсем сигурен, че ти нямаш контрол над този сън — увери го тя, — защото аз правя всеки един момент. Ела, защото го желая и на теб не ти остава нищо друго. Единствената ти възможност е да се бориш с желанията си или да ги осъществиш, защото и аз го желая. Това би било единственото правилно нещо в един сън. Сънувай мен, Джиани, защото тук не може да има нито вина, нито грях и би било голяма грешка да се откажеш от подареното ти от съня удоволствие.“
Това беше истина, думите й отекваха в него и Джиани изостави всички скрупули и самозабрани, обгърна нейното чудно като мечта тяло и потъна в удоволствието, с което тя го беше удостоила. Той, който никога не беше спал с жена, но винаги бе мечтал да го направи, възприе пълното знание за любовта сред дълбините на своя сън.
Четиринадесета глава
Съществуваше поне един аспект на войната, на който Гар не трябваше да учи хората на Пирогия. Търговците и особено Съветът винаги бяха имали много стабилни интереси към събитията, които се случваха в и около другите градове: — кой какво купуваше и продаваше, кой с кого беше в съюз или вражда — така че рибарите и селяните знаеха всичко, понеже в продължение на много години съветът на Пирогия, както и някои отделни търговци, плащаха добре за подобна информация. Не бе нужно Гар да изтъква, че сведенията за придвижването на вражеските войски са много по-ценни от ежедневните новини, тъй като бе много по-рисковано да се получат. Съветът по своя собствена инициатива одобри, после утрои цената на информацията и няколко селски семейства, които бяха разорени и ограбени от войниците, възстановиха цялата стойност на фермите си и добитъка само чрез донесения за офицерите.
И наистина, новините, които пристигаха, бяха така изплашили търговците, че те веднага си поставиха за първостепенна задача набирането на армия.
При това положение за Джиани беше трудно да повярва, че селяните, които бяха доста ловки при изпълнението на задачата си, успяваха да донесат някакви ценни съобщения — след като гигантът вече знаеше всичко или в най-добрия случай, заедно с пристигането на донесенията. Джиани забеляза също, че на гърдите на Гар виси нов медальон, но си помисли, че е трофей от някоя от последните му победи.
В този напрегнат момент Гар каза на офицерите си и на Съвета, че другите търговски градове вече са укрепили стените си и тренират собствени армии. Това не изненада никого, но как той беше успял да го научи толкова бързо? Как беше разбрал, че мнозина аристократи бяха свикали мъжкото население от родните им градове, за да го отправят на поход срещу нахалните парвенюта?
Отгоре на всичко, как гигантът беше успял да узнае това ден или два преди шпионите да дойдат и да го потвърдят? При все това информацията очевидно бе достоверна — и когато броят на селяните, бягащи към Пирогия, изведнъж се увеличи чувствително, Гар каза, че армията на благородниците е близко.