Гар изгледа сцената на всеобщия триумф и поклати глава:
— Принцът казва: „Няма значение — те ще трябва да хранят още сто души в повече и Господ знае колко селяни избягаха при тях през последните няколко дни. Храната им няма да стигне за дълго.“
— Той не знае, че бежанците попълват редиците на твоята армия — забеляза Джиани.
— Да, но не и техните съпруги, деца и възрастни родители — напомни му Гар, — освен това нашите войници също трябва да ядат. Прав ли е принцът, Джиани? Ще се стопят ли провизиите ни като утринен скреж?
— Видях скреж, когато бродехме из планините — замислено рече Джиани, — но дъжд съм виждал много пъти преди това през живота си. — И той посочи към приближаващите съдове. — Ето отговорът на въпроса ти, Гар.
Гигантът погледна към морето и видя една каравела, съпротивляваща се срещу бриза откъм сушата.
— Вино от южните краища, зърно от северната провинция на Централното море — посочи Джиани. — Свинско месо от западните брегове, говеждо от източните… Не, Гар, няма да умрем от глад. Далеч сме от подобна участ. Онзи кораб докарва вълна, същото доставят и много други, тъй че всяка работна домакиня, която е избягала при нас ще може да преде и да тъче. Нашите кораби ще превозват превъзходни здрави платове от Пирогия и ще ги разменят за храна. На островите ни има хубава глина и пясък, от които могат да се правят чудесни съдове и чаши, които също имат търговска стойност. Не, ние няма да умрем от глад…
Откъм главната суша отекна експлозия и приятелите видяха огромно гюле да лети във въздуха, направо към един от корабите. Те притаиха дъх в мъчително очакване, но гюлето падна с плясък в морето, предизвиквайки гейзер и разклащайки кораба, без обаче да му нанесе повреди. Джиани си пое дъх с облекчение.
— Не знаех, че аристократите имат оръдие, което се прицелва толкова точно.
— Нито пък аз — забеляза Гар. — Някой от лордовете купувал ли е той от вашите оръжейници?
Джиани стана сериозен:
— Доколкото знам — не. И със сигурност никой не е бил достатъчно глупав, за да продаде оръдие, направено чрез тайните на твоите нови идеи.
Гар направи гримаса.
— Не ми харесва идеята да пазим знанието само за нас, Джиани. Но в случая трябва да призная, че да се пази тайната е умно, поне докато спечелим тази…
Оръдието гръмна и друго гюле прекоси небето. Те отново притаиха дъх, но когато то достигна най-високото си положение, Гар си отдъхна:
— Твърде високо.
Така се оказа, защото гюлето мина над обстрелвания кораб и вдигна малък гейзер откъм предната му страна. Те можаха да чуят радостните викове на моряците, макар и слабо в далечината.
— Невредими са — успокои се Джиани. — Никой артилерист не би могъл да улучи кораба от такова разстояние. Но за миг си помислих, че щеше да се случи.
— Може и да го стори — тъжно рече Гар. — Той е изчислил обхвата и сега със следващото гюле ще улучи. Не можем ли да дадем сигнал на мъжете на кораба?
Джиани го погледна разтревожено — но преди да изтича и да размаха флаговете, излетя друго гюле. Те с Гар гледаха как гюлето се издига и набира скорост към кораба, а моряците се мъчеха да разпънат още платна, надявайки се, че ще могат да изпреварят удара.
Гюлето се вряза в кораба точно там, където той се допираше до водата. Каравелата се разклати, вода нахлу вътре и съдът се наклони към десния борд. Гар и Джиани дочуваха слабо как капитанът вика нещо и екипажът се втурна към спасителната лодка. Тогава корабът се разтърси, олюля се така, че палубата се изправи под прав ъгъл, моряците се подхлъзнаха и паднаха в морето.
— Тази единствена лодка няма да побере всичките — забеляза Гар, но Джиани вече тичаше да изпрати още лодки от брега.
Въпреки усърдието си, момъкът пристигна твърде късно — няколко малки корабчета вече се бяха отделили от залива. Той наблюдаваше как те прихващат борещите се хора от водата — но в този момент изгърмя далечен топ и гюлето се насочи право към спасителните кораби.
Джиани крещеше, но другите моряци също си извикаха един на друг и всички се отдалечиха колкото се може по бързо от потъващата каравела. Гюлето цопна в морето, покривайки ги с пръски солена пяна и преобърна две лодки. Съседите им бързо загребаха към тях, изтегляха хората и ги качваха на палубите си — но все пак две мъртви тела останаха да се носят по водата. Тогава спасителните кораби и лодки се насочиха към брега под непрекъснатия обстрел на топа. Друго гюле падна недалеч от тях, близо до потъващата каравела.