На войниците от вътрешността на сушата явно им липсваха и санитарни познания, защото те никога не бяха живели на групи повече от стотина и то на разстояние не по-малко от миля между лагерите. Не след дълго вятърът откъм сушата донесе неприятна миризма от техния пристан, а няколко пленени войника от непрекъснато потъващите им кораби разказаха, че били сполетени от холера и дизентерия.
— Те отслабват с бързи темпове — каза Гар на Джиани, — но има опасност благородниците да научат по-добре техниката на обсадата и аз съм сигурен, че съветници няма да липсват.
Джиани си помисли за фалшивите цигани и старомодните търговци на Лурган и кимна:
— Те наистина ли знаят толкова много за войната?
— Не — предположи Гар, — но имат книги, от които да се научат.
Младежът се ококори — не можеше да си представи, че би имало достатъчно място за книги във фургоните, но не се съмняваше в думите на гиганта.
Магьосникът се появи тази нощ в съня на Джиани и каза:
„Вие постъпихте добре — ти и твоят приятел варварин. Отблъснахте лордовете от залива, както и от цялата крайбрежна ивица наоколо — но това не е достатъчно.“
— Какво още? — попита Джиани удивен.
„Вие трябва да им дадете причина да се оттеглят и — което е още по-важно — достойна причина.“
Момъкът се намръщи.
— Каква особена причина може да има тук — разбити са позорно и си отиват вкъщи!
„Отвлечете им вниманието“ — рече Магьосникът и обясни какво имаше предвид.
Гар оцени идеята като много ценна, когато Джиани му повтори обяснението.
— Чудесно! — извика той, пляскайки се по коляното. — Какво мислиш за това, Джиани?
— Наистина нямам и най-малка представа за всичко. — Младежът бе доволен, че ударът падна върху коляното на Гар, а не върху неговото собствено.
Тази нощ, когато кейовете бяха тъмни и безлюдни и по тях стояха само часовоите, поставени от Гар, стотина моряци с петнадесет стрелци, десет коня и пет оръдия — бяха натоварени в два продълговати и тесни кораба, боядисани в черно. Това бяха пленените галери, които, снабдени с необходимите платна, отплаваха в нощта и щяха да отсъстват от Пирогия за около седмица. Гар и Джиани също потеглиха с тях, като поставиха за капитан на първата началника на градската охрана, а на втората — Винченцо. Ученият бе изявил забележителен талант на пълководец и командир. Джиани си мислеше, че той бе придобил тези умения през дългите години, в които бе придумвал хората да му дават пари и да му помагат да се придвижва от град на град, за да спести достатъчно, така че да може да продължи обучението си в университета.
По мръкнало на другия ден те вече бяха достигнали до бойната линия на принца и им беше нужен само един нощен поход, за да стигнат до Туманола, до замъка на Реджиналди. Галерите акостираха в малкото заливче. Тогава големите им лодки започнаха досадния процес по прекарването на хората и оръжията на брега. Когато всичко бе стоварено, галерите се отдалечиха малко в морето, така че да останат в сянката на високия нос, който се издаваше до малкото пристанище. Моряците вдигнаха раниците с амунициите и потеглиха на поход, а стрелците се придвижваха на коне зад тях.
Преходът беше дълъг и мъжете с облекчение впериха погледи напред, когато изкачиха и последния връх, по чийто склон щяха да се спуснат в Туманола. Гар нямаше да ги остави да почиват, докато не се придвижеха до определените им позиции и не се маскираха. Тогава той постави часовои и разреши на моряците да се поотпуснат зад прикритията. Джиани също си отдъхна и даже малко поспа, докато Гар не го събуди, за да поеме поста. През следващите четири часа момъкът обикаляше от един караулен пост на друг, но навсякъде намираше хората си будни, дори някак прекалено нащрек. Той сияеше от радост, но съвсем не бе сигурен, че сам би могъл да остане така бодър като тях, при толкова малко сън — но при все това успяваше.
Гар събуди всички призори и те закусиха така, както бяха и вечеряли — на крак, със студен пътнически хляб и вода. Тогава, с появата на първите слънчеви лъчи, Гар даде сигнал обстрелът да започне.