От върха на крепостната стена Джиани извърна очи от свалената насред армията на принца риба и щом дойде на себе си, продължи заповедите за атака:
— Огън! — извика той и стрелците му пуснаха един сноп стрели срещу вражеските войници. Някои падаха долу, викайки, повечето тичаха или пронизани куцукаха, отдалечавайки се от стените.
— Артилерия, огън! — извика Джиани и трите оръдия изстреляха кофи с нагорещени пирони.
Артилеристите се бяха прицелили високо и пироните паднаха като смъртоносен дъжд. Войниците на принца крещяха в паника, ужасени от неизвестните чудовища, които връхлитаха върху тях, от стрелите и от дъжда от пирони, но най-вече от огромния златист диск, който все още кръжеше отгоре заплашително.
Те не издържаха и побягнаха. Това не бе отстъпление, а пълен разгром и безредно бягство — но войските на Гар, скрити в горите на близкия хълм, разпознаха сигнала за действие. Те вихрено се спуснаха надолу, мятайки копия и стрели и като притиснаха армията на принца между два огъня, извикаха:
— Предайте се!
Напълно демобилизирани, войниците захвърлиха оръжията и вдигайки ръце, крещяха:
— Предавам се!
Този вик действаше заразително. Само за няколко минути всички войници на принца се предадоха. Гар отиде при Джиани и нареди:
— Напред! Хванете пленниците и ги отведете в затвора!
Градските порти се отвориха и армията на Пирогия навлезе триумфално в града.
Но в долината бойните действия не бяха привършили. Петдесет въоръжени мъже от групата на Гар все още се бореха с войниците и се мъчеха да ги пленят. Това бе охраната на принца, съставена от рицари. Петдесетте пирогийци извикаха за подкрепление. В това време част от войниците престанаха да се предават и се втурнаха на помощ на техните хора. За минута стълпотворението нарасна до няколкостотин човека и битката бе кървава, но кратка.
— Продължи командването, Джиани! — извика Гар и изтича да вземе коня си. Гигантът му се метна и мина в галоп през вратата, като се отправи към долината.
Но Джиани не искаше да изостава в такъв момент.
— Винченцо, командвай! — извика младежът и като се метна и той на коня си, се впусна в галоп след Гар.
Настигна го точно когато гигантът слезе от коня си и се отправи бавно към кръга от копия, ограждащи принца и приближените му благородници. Макар и победени, те се усмихваха презрително.
Гар пристъпи към тях, изправен като върбова клонка, с ръка на меча си.
Кръгът от копия се разтвори, колкото да му направи път да мине.
— Предайте се, господа! — извика той. — Не можете да избягате!
— Ще посмееш ли да ни убиеш? — изсъска принцът. — Бъди сигурен, недодялан селяндур такъв, че ако го направиш, всеки благородник в Талипон — дори и в целия свят — няма да намери покой, докато не те види одран жив!
— Осмелявам се да го направя — отвърна му Гар, — защото съм син на висш благородник и внук на друг.
Джиани отвори уста от учудване. И насън не му бе хрумвала подобна възможност!
Принцът го изгледа слисано. Тогава веждите му се спуснаха и той попита настойчиво:
— Какви са името и произходът ти и къде е твоят дом?
— Аз съм по-малкият син на д’Арманд Максима — отвърна му Гар. — И моят дом е много далеч оттук, Ваше Височество, може би колкото е отдалечен и светът на вашата група на Лурган. Но дори и те няма да отрекат, че Максима съществува или че е дом на много благородни фамилии.
— Бих го отрекъл, ако можех — рече принцът със затаена омраза в очите. — Но държанието и маниерите ти свидетелстват за това, че е вярно. Кръвта издава и възпитанието може да се види, ако не е преднамерено прикрито. Но защо, по дяволите, един син на благородник си цапа ръцете с търговия или ще защищава плебеите търговци от Пирогия?
Изражението на Гар се смекчи и стана почти тъжно:
— Защото, Ваше Височество и мои господа, целият живот се поддържа от прилива и отлива на парите, стоките и храната. Вие, които получавате доходите си само от земята, сте обречени на бедност и срам, ако не научите законите на търговията, защото търговците донасят богатството от целия свят до вашите прагове, както и съкровища от други светове — съучастниците на Лурган вече ви показаха това. Мъдростта е не да се печели от кражби, а от грижи и внимание за всичко онова, за което ви казах. Търговията е като зърното по вашите поля, което трябва да бъде посято и отгледано, ако искате да съберете реколта. Светът е узрял за търговия сега и ще се разраства и ще става все по-богат чрез нея, освен ако това узряване не се спре от изгарянето на полето преди жътвата. Ако вие пак тласнете Талипон към крепостничеството, ще минат векове преди Петрарк да процъфти отново и когато това стане, благородниците от друга страна ще бъдат тези, които ще съберат плодовете на богатството — богатство десет пъти по-голямо от сегашното ви, петдесет пъти, сто пъти. Но ако вие се погрижите и насърчите този растеж, Талипон ще стане водещ в света на Петрарк — и ако вие научите основите на търговията, вие ще ръководите Талипон и ще пожънете огромните първи плодове. — Гар се усмихна тъжно. — Благородството задължава, господа, Ваше Височество — то налага известни задължения и вашето е да бъдете водачи и да проправите пътя на търговията в тази нова ера, както и да ръководите нейното разрастване и процъфтяване. Сега търговията може да изглежда грижа само на обикновените хора, но тя трябва да стане занимание и на всеки аристократ или вие ще провалите призванието на вашия произход.