Гар стоеше спокоен, гледайки принца право в очите и погледите на всички останали благородници бяха отправени към него.
Накрая принцът наведе меча си и го подаде на гиганта.
— Предавам се на мъж с благородна кръв. Но когато откупът бъде платен и аз възвърна дома си, сеньор д’Арманд, вие трябва да разясните на тези рицари основите на търговията, така че да мога да реша за себе си дали това е занимание, достойно за аристокрацията, както казвате.
Гар пое меча със сериозно изражение и се поклони. После той се обърна към другите благородници и един по един събра и техните мечове. Те дори и не забелязаха кога огромният златист диск над тях се отдалечи и изчезна.
Като си мислеше за близкото минало, Джиани бе учуден да установи, че престояха в Туманола вече две седмици, а времето вървеше много бързо. От друга страна, денят сякаш имаше тридесет часа — толкова изпълнен със събития беше. Армията на принца трябваше да бъде разформирована и войниците изпратени по домовете си, като при това се следят внимателно да не се събират на групи отново. Градът трябваше да бъде претърсен за оръжия и всичко, което можеше да бъде използвано за военни цели, да бъде отнесено на централния площад, натоварено на каруци и откарано с кораби в Пирогия. Действителното положение трябваше да бъде разяснено на поданиците на принца, а пирогийската армия трябваше да бъде следена, за да не се възползват войниците от победата си над туманолците. Гар особено държеше да няма грабежи и плячкосвания и особено отвличания на жени. Но нещата се усложниха от това, че няколко от пирогийските войници се влюбиха в местни жени; при все това похищения нямаше. Имаше няколко други случая с проститутки, но Джиани въпреки това наказа войниците си, независимо, че не бе имало оплакване от насилие. Когато сержантите дойдоха при него с искане да им обясни дали той очаква от тях да се държат като алабастрови светци, той просто им отвърна: „Да!“ и им обясни защо поведението им трябва да служи за пример на поданиците на принца.
Имаше и немалко досадни срещи с малцината търговци от Туманола, на които Джиани обясни, че техните действия и отговорности трябва да претърпят бърза и огромна промяна и да се разработят насоки за трансформиране на отношенията им с принца.
През цялото това време Гар беше затворен с принца и неговите васали. Пазачите до вратата разказваха, че чували често да се извисяват ядосани гласове, но този на Гар никога не бил между тях. Очевидно разработваха условията на договора и гигантът трябваше да им ги разяснява в подробности. Пазачите също подшушнаха на Джиани, че до вратата почти всичко се чува и той самият реши да нададе ухо.
Със сигурност издигнатите гласове оспорваха простите основни положения на търговията и с желязно търпение Гар им обясняваше защо тези принципи бяха нещо, което никой човек не може да наложи или да отмени — и че самата природа на търговията притиска гърлата на благородниците, а не търговците от Пирогия.
Дискутиращите бяха затворили вратата, но времето бе топло и те отвориха прозорците. Докато се размотаваше отдолу, Джиани улучи момента, в който Гар обясняваше как правителството може да окуражи търговията или да я убие и как благородниците са в състояние да натрупат богатство, като регулират търговските отношения и ги обложат с невисоки данъци. Гигантът също ги предупреди, че могат да убият търговията, ако се опитат да я регулират прекомерно или да събират прекалено големи налози и такси. Аристократите оспорваха думите му свирепо, но той се държеше твърдо и каза, че това не е само неговото мнение — а всичко, което учените в течение на векове бяха разработвали в техните книги. Откъде ли идва той, чудеше се Джиани, че там търговците да са били толкова активни в продължение на хиляда и повече години?