— Където знаеше какво ще намериш.
Гар кимна.
— Да, но трябваше да се убедя в това.
— Но как застави другите скитници да правят каквото им казваш? — избухна Джиани. — Аз трябва да командвам хора сега, тъй че имам нужда да знам! Как попречи на часовоите да ни видят? Как склони пазача на входа да спусне подвижния мост? Никой не би повярвал на Фесте?
— А — Гар поязди мълчаливо около минута, после каза: — Не искам да ти прозвучи самонадеяно, Джиани, но това не е нещо, което ти можеш да направиш.
— Защо да не мога?
— Защото това е способност, която дължа на баща си и неговия ранг — тихо отвърна Гар. — Тези дарби съм наследил от него.
— Какви дарби? Какъв ранг?
Гар все още се колебаеше.
— Ти си заминаваш сега, Гар — настояваше Джиани. — И аз нямам причини да издам тайната ти. Пък и да го направя, какво лошо би имало в това? И какво общо има тук рангът на баща ти?
— Защото — рече Гар, — той е най-високопоставеният благороден магьосник на Грамари.
— Магьосник? — Джиани се втренчи в него за момент, без да разбира. Тогава изведнъж го осени идея. — Магьосникът! Той никога не беше идвал в моите сънища, преди да те срещна! Сега, когато си заминаваш, той ми каза само преди един час, че никога няма да го видя отново!
Гар кимна бавно.
— Тогава значи ти си поставил магьосника в ума ми? — възкликна младежът.
— Нещо повече от това — отвърна меко Гар. — Аз съм магьосникът.
Шестнадесета глава
Джиани го гледаше втренчено. После в изражението му се появи някакво недоверие и той се усмихна дяволито:
— Много добре, Гар. Почти ме накара да ти повярвам.
— Уверявам те, че е истина — рече невъзмутимо Гар.
— Добре тогава — подигра му се младежът. — Ако наистина си Магьосникът, напъхай твоите мисли в главата ми още сега. — Той затвори очи. — Хайде де, сложи картината на тъмнината зад клепачите ми.
— Както желаеш — отвърна Гар и изведнъж Магьосникът се появи в ума на Джиани и му каза: „Сега вярваш ли ми?“
Джиани се вцепени и взе да мига с широко отворени очи, а Магьосникът изчезна. Младежът погледна недоверчиво Гар, но гигантът само кимна сериозно и повече не се усмихна.
Догадки и открития осениха ума на Джиани като веригата от експлозии по шосето, която бяха видели.
— Но след като ти можа да сложиш образа на Магьосника в ума ми — тогава сигурно можеш да четеш и мисли. Ето как си разбрал, че хората на Стилето идват. Ето защо войниците не ни видяха, когато ни търсеха. Ето защо циганите заспаха, както и часовите в замъка! — Той спря, за да си поеме дъх. — Сигурно затова нямахме повече проблеми на връщане от замъка на Реджиналди до Пирогия!
Гар кимаше сериозно.
— Но, Боже мой, каква сила притежаваш! — Джиани побледня, като си спомни за тайните си мисли.
Гар се намръщи.
— Не чета мислите на хората без някаква сериозна причина, Джиани. Аз също си имам критерии за добро и зло. Но когато другата страна притежава смазващо превъзходство, тогава… не изпитвам никакво колебание да използвам моята сила.
— Значи това си имал предвид, когато каза, че времето на честната игра свърши.
— Да, наистина — отвърна Гар меко.
— А как запали огъня?
Гар го погледна изненадано.
— Не си спомням да съм правил такова нещо.
— Прав си. Ти наистина не бе с ума си тогава, когато се възстановяваше от удара по главата. — Джиани се намръщи. — Но същата нощ аз видях Магьосника!
— Наистина ли? — учуди се Гар. — Спомням си, че планирах такова нещо преди битката. Умът ми трябва да го е направил отделно от паметта ми.
— А ключалките? Ти не ги отвори с груба сила, нали?
— Не. — Гар притвори очи. — Те бяха съвсем прости ключалки, Джиани. Можех да ги отворя само с мисъл.
Ужасна догадка мина през ума на Джиани.
— Как научиха циганите за твоя план за обединяването на търговците? И как стана така, че обвиниха за това баща ми?
— Не се е случило чрез мен — увери го Гар. — Те са имали такива шпиони и във всички търговски градове, както и в някои от селищата на сушата. Не, не съм бил аз този, който им е внушил идеите.
— А подаръците ти за моите родители?
— Е, не съм чак такъв магьосник! Не, Хъркимър напечата всички тези книги — по магически начин Е, би ти отнело година, за да разбереш как става тази работа. И после Хъркимър ми спусна меко книгите в двора на баща ти през нощта.
— Как може да се спусне нещо леко? Не, не ми казвай, аз знам! Магия!
— Не, наука — отвърна Гар.
— Пак магия, казано с други думи — рече Джиани с отвращение. — И ето как ти научи какво мислят лордовете, нали? Ето защо на теб ти беше нужно само да ни докажеш, че имат вземане-даване с групата на Лурган!