Джиани съзнаваше, че сега вече всичко бе истинско. Любовта му сигурно бе изкрещяла толкова силно в неговия ум, че Медалия стоеше трепереща и не се помръдна, когато той пристъпи във фургона, прегърна я и я целуна. Девойката бе вцепенена от учудване — после постепенно започна да се отпуска. Джиани престана да я целува, само за да притвори вратата на фургона и да се увери, че резето е спуснато. После пошепна:
— Тайнствена девойко, обичам те! — после я зацелува отново, затваряйки очи, за да види Танцьорката от Сънищата — лицето й най-накрая бе открито и бе огряно от сиянието на любовта. Това бе лицето на Медалия и целувките й ставаха все по-дълбоки с всяко негово докосване и милувка — и всичко бе далеч по-прекрасно, отколкото в сънищата.
От върха на хълма Гар наблюдаваше спускането на златистия кораб. Мостчето докосна тревата и гигантът се изкачи.
— Пътуването ти приключи успешно, Магнус — чу се мек глас от кораба.
— Да, но благополучният изход висеше на косъм. — Гар смъкна средновековните си дрехи и застана под звучния душ. — Издигай се, Хъркимър. Обади ли се в Централната полиция?
— Да, Магнус, и им предложих записите от наблюденията ми. Те бяха във възторг и изглеждаха доста нетърпеливи. Споменаха нещо, че ще дадат най-накрая заслуженото на групата на Лурган.
— Това е добра новина. — Магнус затвори очи, наслаждавайки се на усещането си за чиста кожа, след като бе отмил калта и мръсотията. Хората от Петрарк ще започнат на чисто сега. Желая им късмет.
Хъркимър рече:
— Долавям обертонове на тъга в гласа ти, Магнус. Каква е причината?
— Защото не мога да остана и да се наслаждавам на щастието, което по право си е тяхно — отвърна Магнус. — Имам предвид моя приятел Джиани и неговата Тайнствена Жена — Медалия. — И той отново се мушна под душа, който го обгърна за тридесет секунди със спрей от сапунена вода, после за тридесет — с чиста.
Докато сешоарът галеше тялото на Гар с топъл въздух, Хъркимър попита:
— Ако не можеш ти да останеш, как би могла Медалия? Тя също е от много далечна планета, нали?
— Да — отвърна Магнус, — но тя си има основателна причина — ще се жени за местен човек. — Той се усмихна саркастично. — Медалия никога няма да ми прости за това, че казах на Джиани каква е, макар че тя самата допусна информацията да изтече към моя ум, без да подслушвам специално. — Гигантът излезе изпод душа и се загърна в модерен халат от нежна, мъхеста материя.
— Но умствените внушения, с които ти държеше скитниците в покорство и вярност, си бяха твое дело — отбеляза Хъркимър.
— Да, както и усърдието в боя и храбростта, които аз внуших на моите войски — не помогна само силата на реториката — призна си Магнус. Той взе една висока чаша с разхладителна напитка от хладилника и седна на тапицираното си кресло, за първи път от месеци насам.
— Ти можеше да останеш, ако искаше, Магнус.
Но гигантът поклати глава:
— Не и без такава причина, каквато си е намерила Медалия, Хъркимър. Още не съм открил своя дом.
— Накъде ще се насочим тогава оттук нататък? — попита компютърът.
— Покажи ми твоя списък на забравени колонии с потиснически режими — рече Магнус.
Списъкът се появи на екрана и Магнус се облегна назад, докато го гледаше, размишлявайки кой свят трябва да бъде следващият му шанс да намери любов и дом — или внезапна и благословена смърт.