Колко струва някой наръчник и дори енциклопедия в сравнение с подобна свръх книга? Авторите на феноменалното произведение трябва да търсим сред небесните войнства, защото след като ангелът Рациел дал книгата на праотеца ни Адам и дори малко му почел от нея, се случило нещо удивително:
„И в часа, в който Адам поел книгата, на брега на реката се запалил огън и ангелът се издигнал в пламъците към небето. Тогава Адам разбрал, че пратеникът бил божий ангел и че книгата му е изпратена от светия Господ. И той я пазеше свещена и чиста.“
Отбелязани са дори подробности по съдържанието на куриозното произведение. Направо не може да се надмине изобретателността на авторите от сивата праисторическа епоха:
„Вътре в книгата бяха вдълбани висшите знаци на свещената мъдрост и в нея се съдържаха седемдесет и два вида науки, които от своя страна се деляха на шестстотин и седемдесет знаци на най-висшите тайни. В книгата бяха скрити също и хиляда и петстотин ключа, които не бяха поверени на светците от горния свят.“
Праотецът Адам чел прилежно книгата, защото само благодарение на небесното произведение изобщо бил в състояние да даде имена на всяко нещо и на всяко животно. Когато Адам обаче прегрешил, „книгата отлетяла от него“. Абракадабра.
Но не за дълго. Адам заплакал горчиво и влязъл до врата във водите на реката. Когато накрая тялото му подпухнало, Господ се смилил. Командировал ангела Рациел при Адам и той му върнал богатия на съдържание сапфир. Но той, изглежда, не помогнал много на човечеството.
Адам предал вълшебната книга в наследство на десетгодишния си син Сет, който явно бил доста будно дете. Адам наистина подробно информирал момчето „за силата на книгата“, както и „в какво се състояли силата и чудесата й. Говорил с него как сам се отнасял с книгата и че я бил сложил в скална цепнатина“. Накрая Сет получил и упътване за използването й и „как да разговаря с книгата“. Само с покорство и смирение можел да се доближава до нея. Освен това не трябвало да яде лук, чесън и други подправки и предварително трябвало основно да се измие. Праотецът особено наблегнал пред сина си никога да не се доближава до книгата „лекомислено“.
Сет се придържал към бащините указания, учил се цял живот от свещения сапфир и накрая конструирал „…златен сандък, сложил книгата вътре и скрил ковчега в пещера на град Енох“.
Там останала, докато патриархът Енох „на сън не получил откровение за мястото, на което била книгата на Адам“.
Енох, най-умният на своето време, тръгнал рано-рано на път, стигнал назованата пещера и зачакал. „Направил така, че местните хора да не забележат нищо.“ По някакъв парапсихологичен или друг гностичен начин му било съобщено как да борави с тайнствената книга. А „в часа, в който му се изяснил смисълът на книгата, му просветнало“.
Трябва да са му светнали с цели полилеи, защото Енох: „…вече познавал годишните времена, планетите и светлините, които всеки месец изпълняват службата си, можел да назове също и името на всеки кръговрат и познавал ангелите, които изпълняват работата си.“
Страхотно! Червената нишка, която се проточва с Адамовата книга през поколенията, не се съдържа само на две страници от „Легенди от древността“. В различни раздели се срещат откъслечно продължения и допълнения. Аз не съм добавил нито една дума, но се опитах да събера мънистата в гердана. Къде изчезнала книгата?
С помощта на ангела Рафаел стигнала до ръцете на Ной. В случая Рафаел обяснил на Ной как да я използва. Все още книгата била „написана върху камък сапфир“ и Ной праотецът след потопа научил от нея да разбира всички орбити на планетите, също и „орбитите на Алдебаран, на Орион и на Сириус“. От книгата Ной узнал „…имената на всяко отделно небе… и кои са имената на небесните слуги“.
Не ми е ясно защо Ной се интересувал от орбитите на Алдебаран, Сириус и Орион и какво е можел да направи с имената на „небесните слуги“. След потопа — винаги съм смятал така — оцелелите всъщност би трябвало да имат съвсем други грижи. А, да, Ной сложил книгата „в златен сандък и с него я сложил в ковчега“. Става дума за Ноевия ковчег.
„И след като излезе от ковчега, Ной носел в ръка книгата през всичките дни на живота си. В часа на смъртта си я предаде на Сем. Сем я предаде на Авраам, Авраам я даде на Исаак. Исаак я даде на Иаков, Иаков я даде на Леви, Леви на Кехат, Кехат на Амром, Амром на Мойсей, Мойсей я даде на Иисус Навински, Иисус я даде на старейшините, те на пророците, пророците я дадоха на мъдреците и така от поколение на поколение стигнала до цар Соломон. На него била разкрита книгата с тайните и по този начин станал извънредно мъдър… Издигнал строежи и успял във всичко чрез мъдростта на свещената книга… Благословено да е окото, което е видяло това, и ухото, което го е чуло, сърцето, което го е разбрало и е познало мъдростта на книгата.“