„И търсиха на мястото, на което Енох се вдигна на небето. И когато стигнаха на мястото, намериха цялата земя в сняг на мястото, а върху снега имаше камъни като снежни камъни. Тогава си казаха: Добре, нека разринем снега и да видим дали хората, които тичаха след Енох, не се намират под снега. И разринаха снега и намериха да лежат мъртви хората, които бяха тръгнали с Енох. Търсиха и Енох, но не го намериха, защото бе заминал на небето… Това се случи през сто и тринайсетата година от живота на Ламех, сина на Матусала, когато Енох се възнесе на небето.“
След първородния грях и потопа се изправяме пред третата невъзможност — всъщност нищо вълнуващо, защото досегашната интерпретация на текстовете гъмжи от невъзможности. Сега добрият дядо Господ бездейно гледал как стотици или може би хиляди зяпачи изгорели, докато учителят им Енох отивал на небето? Какво били съгрешили те? Слушали своя мъдрец Енох, почитали го, били привързани към него и накрая го придружили до мястото на старта. Енох „заминал в бурята“ и върху „огнени коне в огнена колесница“, а на земята всичко изгоряло, дори и камъните побелели от високата температура и се натрошили на бял прах като снега (някои видове варовик стават снежнобели, ако са подложени на въздействието на високи температури). И това трябва да е добрият Господ, който оставил невинните спътници на Енох да се изпарят? Не е ли разполагал със сила да вземе Енох при себе си по безвреден начин? За какво му е била драматичната и мъчителна смърт от изгаряне на мнозина хора, само за да отиде Енох в облаците?
Всичко това — първороден грях, потоп, възнесението на Енох, но също и космическото пътуване на Авраам — в никакъв случай не пасват към представата ни за милия Господ. Защо един вездесъщ бог трябва да вика Авраам при себе си, за да говори с него? В края на краищата Бог би трябвало да знае какво мисли и чувства Авраам. Защо изобщо добрият Господ се нуждаел от космически кораб, увиснал над Земята и въртящ се около собствената си ос? Защо Бог трябвало първо да изпрати двамина, за да доведат Авраам? Защо му били нужни „огнени коне“ за възнесението на Енох?
Отговорите са винаги едни и същи — при описвания Бог, или Върховен в никакъв случай не може да става дума за вездесъщия Творец, когото почитат религиите. Струва ми се едва ли не обидно за истинския Бог да му се приписват подобни грешки и жестокости. Ако обаче на мястото на Бог или Върховния поставим извънземни астронавти, то всички действия, грешки и парадокси стават разбираеми. Веднага разбираме кои са били „падналите ангели“ и защо на всичкото отгоре задоволявали и сексуалните си желания. Разбираме причините за потопа, желанието на Върховния да разговаря с отделния човек и защо толкова много хора умрели, тъй като не послушали предупрежденията на Енох.
Вече става разбираем и страхът на хората от Страшния съд, латентният страх от световния съд, защото нали Върховния обещал отново да се завърне.
СРЕЩА НА ВЪРХА
Светият отец, главата на всички католици по Земята и епископ на Рим, се взираше изумен в непознатия, който стоеше на другата страна на тъмно лъщящото писалище.
— Кой ви пусна да влезете? — попита несигурно той.
— Никой — отговори самоуверено непознатият, а по ъгълчетата на устата му трепна лека усмивка.
— Лъжете — отговори Светият отец необичайно твърдо, докато дясната му ръка бавно се придвижи към бутона за алармата.
— Не искате ли първо да научите какво ви предлагам? — усмихна се непознатият. Черните му очи излъчваха нещо странно дружелюбно и все пак настойчиво. Папата се поколеба.
— Какво предлагате? — каза най-после той и се постара да изглежда спокоен. Сега пръстите му бяха върху бутона и успя светкавично бързо да го натисне.
— Машината на времето — отвърна спокойно мъжът. Не изглеждаше никак уплашен, по-скоро развеселен.
— Това май е най-глупавото, което ви дойде в ума — констатира папата. — Машините на времето са измислица на преуморени мозъци. И продължи след няколко секунди размисъл: — Е, да, в светите писания са описани ефекти на изместване във времето. Например у пророка Йеремия и младия му приятел Абимелех. Но там изместванията са предизвикани от всемогъщия Бог. Но, както ви гледам, не приличате на ангел.
И погледна почти състадателно към непознатия. Наистина странна фигура. Непознатият бе чернокож, на около двайсет и пет години, висок метър и деветдесет, имаше къдрава коса, каквато отива добре на всички черни. Може би беше от Сенегал, защото кожата му блестеше тъмна като сажди. Най-странно бе облеклото му. Носеше черни обувки, черни чорапи, черен панталон, черна риза и елегантно скроено черно сако с широки ревери. На симпатичното му лице белите зъби блестяха като екзотичен перлен гердан.