— Ще ми повярвате ли, ако пред вас се разтворя във въздуха и след петнайсет секунди отново се материализирам? — попита той с любезна усмивка.
Светият отец пое дълбоко въздух. Отново се обаждаха болките в бъбреците му.
— Петнайсет секунди, давам ви ги — повтори подигравателно той.
Без бързане непознатият бръкна в левия външен джоб на сакото си и извади плосък лъскав предмет. Обектът бе не по-голям от портфейл, но изглежда бе от метал или керамика.
— Машината на времето — усмихна се помирително той. — Гледайте точно в мен. Като изчезна, погледнете секундарника на часовника си.
После притисна матово проблясващия предмет към дясното си слепоочие — и изчезна. От изумление главата на католическата църква не успя да погледне часовника си. Напълно изумен се надигна, обиколи огромното писалище и надникна във всички ъгли на работния си кабинет.
— Ало, ето ме пак! — извика радостно непознатият и сложи плоския предмет отново в джоба си. Сега стоеше зад бюрото, точно до креслото на Светия отец.
Последният се подпря, дишайки тежко с ръце на масата, и тихо каза молитва на латински.
— Това е трик — каза после той. — Вие ме хипнотизирахте.
— А, не! — засмя се непознатият и поклати с укор черната си глава. Като религиозен водач сигурно разчитате на собствените си сетива, колкото и да са слаби.
Папата се опита да подреди мислите си. Ако всичко това не бе трик, сигурно се дължеше на дявола — или непознатият бе пратеник, ангел на добрия Господ. Нали ангелите се бяха явили и на Авраам, на патриарха Ной и на светата Дева Мария.
— Кой ви изпраща? От всемогъщия Бог ли идвате или от противника му?
— Не съм нито ангел, нито дявол, а човек като вас — отговори меко странникът. — Идвам от бъдещето.
Папата се опитваше да запази хладокръвие. Накрая каза:
— Имам здравословни проблеми, знаете… Може ли? — и посочи бутона за говорене на малката масичка до писалището.
— Ама, разбира се! — засмя се непознатият и направи подканващо движение.
Светият отец натисна копчето и помоли да му донесат лекарството. После предложи на госта нещо за пиене и седна до огромната дъбова маса, която бе в ъгъла на просторния кабинет.
Влезе възрастна монахиня, погледна учудено непознатия, но не посмя да попита нищо. След като чаят бе сервиран и папата изпи някакъв червен бульон, каза с облекчение:
— Вече съм по-добре. Знаете ли, след атентата съм недоверчив. Как да ви вярвам, едно същество, което успява да се промъкне край всички швейцарски гвардейци от охраната? Нали ви е ясно, че след разговора ни ще бъдете арестуван, ако не се застъпя за вас?
Чернокожият изви глава и се усмихна меко.
— Няма да се стигне дотам. Нали видяхте как изчезнах. Убедително, нали?
— Беше трик, който няма да можете да повторите — отвърна добронамерено Светият отец.
Непознатият го погледна почти състрадателно. После отговори внимателно, но с известна доза настойчивост:
— Ние сме първото поколение, което владее двупосочната машина на времето. Преди няколко години най-добрият ни учен в изследването на измеренията, професор Кларк, се изстреля по лъч в бъдещето. Всички смятахме, че вече няма да се върне. После той се появи отново — с ей това нещо.
Непознатият сложи на масата правоъгълен, блестящ обект.
— Обслужването е много лесно — продължи доволно той. — Виждате ли тези шест малки дупчици? С метален щифт можете да настроите отляво надясно годините, месеците, дните, часовете, минутите и секундите. Само натискате леко и програмирането излиза тук горе.
Той бързо натисна едно след друго малък щифт в отворите. На горния край на странния предмет се появиха цифрите 112, 8, 14, 3, 6, 14.
— Това е времето, от което идвам: 112 години, 8 месеца, 14 дни, З часа, 6 минути и 14 секунди.
Непознатият замълча, а папата се замисли. После бавно каза:
— Предполагам, че сте пратеник на някаква сила. Не разбирам нищо от техниката ви. С това непредвидената аудиенция приключи.
Светият отец бързо натисна бутона за алармата и се изправи.
— Само още нещо — отбеляза непознатият с усмивка на превъзходство. — За да активирате машината на времето, трябва само да притиснете предмета към дясното си слепоочие. Мозъчните токове задействат началния импулс. Координатите вече са запаметени.
Още докато говореше, бръкна във вътрешния джоб на жилетката си и извади още един блестящ предмет. Секунда преди да нахлуят четиримата швейцарски гвардейци, го притисна леко до слепоочието си и се разтвори в нищото.