Светият отец стоеше доста объркан до бюрото си. От челото му падаха капки пот. Четиримата гвардейци се огледаха безпомощно из кабинета, раздърпаха тежките завеси на прозорците и провериха под мебелите. Накрая папата им се извини и каза, че сигурно погрешно е натиснал бутона за алармата.
Когато гвардейците излязоха, папата повика младия им офицер. После посегна към лъскавия предмет, който все още бе на бюрото му, и помоли:
— Бихте ли подържали това нещо до дясното си слепоочие?
Озадачен, офицерът изпълни желанието на повелителя си. После погледна и вдигна рамене:
— Не чувам нищо.
— Дайте го тук — каза уморено папата. После, следвайки внезапен импулс, притисна предмета до дясното си слепоочие. Последното, което видя, бяха ужасените очи и увисналата брадичка на служителя от гвардията.
Същия ден в средата на Йерусалим, където е центърът на юдейската световна религия, се случи почти същото. Макар че юдейството няма истински църковни власти, все пак главният равин на Йерусалим е смятан за най-големия авторитет в еврейската общност в света. Той бе сам, когато се разтвори във въздуха.
Съвсем различно бе в Мека в Саудитска Арабия. Имамът от племето на кораишите, най-висшата верска инстанция за милиони и милиони мюсюлмани и истински наместник (халиф) на законодателя Мохамед, изчезна пред очите на четирима молли и висш кралски чиновник. За имама шокът бе кратък. За няколко секунди му се стори, че пада в безкрайна шахта, за да бъде засмукан веднага от нещо като свръхмощна прахосмукачка. После усети земята под краката си, бе заобиколен от ярка светлина, но някъде се чуваше трясък и чукане. Първата му мисъл бе за смъртта. Трябваше да е пострадал от инфаркт или мозъчен удар. Но бързо разбра, че е жив. Бе в малка стая без прозорци, не можеше да открие източника на светлината. Смаян се ощипа по ръцете, опипа лицето си. Къде беше? Дали Аллах го бе извикал при себе си? Или — не искаше и да си го помисли — бе паднал в капана на Сатаната?
Изведнъж стените на стаята изчезнаха, сякаш се изпариха. Имамът се огледа несигурно. Намираше се в голяма зала. По средата й имаше триъгълна маса с млечен цвят, а на всеки край стоеше синьо кресло. Масата бе сервирана за трима, а върху нея имаше четири бутилки с различни напитки. До масата огромен глобус се въртеше лениво около собствената си ос. Температурата бе приятна, въздухът ухаеше леко на озон.
Имамът колебливо направи няколко крачки и чу отново тряскането и чукането, което бе стигнало до ушите му още при пристигането. Сигурно бе от съседно помещение.
— Ало, има ли някой? — извика смело той. Шумът рязко спря и в същата секунда се отвори процеп в стената. От другата страна стоеше с навити ръкави и разтворена яка запотен възрастен мъж.
— Този го познавам — мина през ума на имама и все пак не искаше да повярва в онова, което сигнализираха мислите му. Бе виждал снимки на папата в парадно облекло, а този изумително му приличаше, само че повече напомняше някой работник.
Двамата се изгледаха втренчено и преди имамът да започне арабската си словесна тирада, другият изтри потта от лицето си и каза на английски:
— По-добре да използваме общ език.
— Дали сте онзи, за когото ви смятам? — попита имамът с овладян глас.
— Да. Аз съм главата на римокатолическата църква. С кого имам честта?
Имамът се овладя много бързо.
— Аз съм главата на мюсюлманите, имам Али Мухамед Юсуф бен Ибраим — да не продължавам — от Мека. Къде сме?
— Нямам представа — отвърна папата. — Самият аз съм жертва на някаква техническа манипулация.
Той пристъпи към имама и му подаде ръка. Последният се поколеба:
— Вие и вашите ордени нямате нищо общо с това, как да кажа, преместване?
Главата на католическата църква поклати глава с уморена усмивка.
— Ако знаех как се озовах тук, сигурно нямаше да пробивам дупка в стената.
— От кога сте тук?
— Повече от час, струва ми се. Сградата е като затвор. Няма прозорци и врати, освен, ако не се отварят по призрачен начин. Навсякъде проверих. Първо с юмруци, после с обувка. Нищо не може да се направи.
— Не е за вярване! Непонятно! — измърмори имамът в острата си брада и добави още няколко арабски думи. После хвана ръката на папата:
— Ще трябва да работим заедно.
— Така, но тук е сервирано за трима. Чакате ли още някого?
Малко резервирано двамата религизони водачи седнаха край масата и се замислиха. Изведнъж задната част на помещението започна да проблясва и се материализира брадата фигура с черна шапчица на тила. С една ръката появилият се закриваше очите си, сякаш не искаше нищо да вижда.