Сякаш се бяха договорили, тримата се изправиха от столовете си. Направиха го не по принуда или поради някаква хипноза, а подтиквани само от вътрешното си състояние. Камерите показваха лицата на отделни хора, после се насочваха навън към космоса, където се появи размита геометрична шарка. Римският папа коленичи на пода, стиснал ръцете си силно за молитва, имамът на Мека бе легнал по корем върху пластмасовия под с длани нагоре, а главният равин на Йерусалим бе скръстил ръце пред гърдите си и бе навел тялото си надолу. Благоговейно и дълбоко развълнувано всеки се молеше на своя бог. Когато хората по триизмерната проекция отново се изправиха и продължиха работата или спортуването си, се изправиха и тримата религиозни водачи. После, сякаш в уговорена церемония, сложиха една в друга ръцете си и първоначално не забелязаха, че в стаята имаше още един — чернокожият.
— Как смятате, господа, че ще реагират привържениците на вашите религии, когато публикуваме снимките от общата ви молитва и приятелското ви ръкостискане?
Бавно тримата пуснаха ръцете си. Първи се окопити имамът:
— Какво ще спечелите от това?
— Аз, нищо, но човечеството, всичко — засмя се чернокожият.
— Енергично протестирам срещу това отвличане — разгневи се главният равин. — Настоявам веднага да ни върнете обратно!
— Така ще стане — отвърна любезно черният. — А няма пред кого да протестирате, защото никой няма да е забелязал отсъствието ви. Ще ви върнем в същата десета от секундата, в която ви взехме. Доволни ли сте?
— Предполагам — намеси се спокойно и овладяно в разговора папата, — че със събирането ни преследвате определена цел.
— Така е — отговори домакинът им с любезна усмивка. — Вие живеете в 2000 г. Ние от бъдещето знаем, че през следващите години ще се появят доказателства за извънземен живот. А след още няколко години ще бъде установен контакт с извънземните. Скоро след това земната орбита ще гъмжи от чужди космически кораби. Видяхте го на нашата холограма. Това, господа, бяха картини на живо, предадени преди няколко минути.
— Започвам да разбирам — каза папата. — Трябва да се споразумеем за една глобална религия.
— Начело с Аллах — прекъсна го имамът.
— Не, с Яхве! — надвика го равинът.
— Но, моля ви, господа — успокои ги чернокожият с любезна усмивка. — Дали Алах, Яхве или Господ-бог, все едно — грандиозният дух на вечното творение. На него се молят хората от бъдещето, него почитат съкровено и благодарно. Нали видяхте в триизмерната проекция със собствените си очи и дори се молихте с тях. Трябва да се обедините, няма друг избор. Ако не го направите, това означава сигурна гибел за религиозната общност, която представлявате.
Така неочаквано, както бе изчезнал, Светият отец се появи в работния си кабинет. Швейцарският гвардеец премигна изумен, поклати глава и се пипна по челото.
— Не се ли чувствате добре? — усмихна се папата.
— Или съм имал халюцинация, или очите ми нещо не са в ред.
— Преуморен сте. Предлагам да си вземете няколко дни отпуск и да отидете на планина — отговори папата и се засмя добродушно.
Когато гвардеецът напусна стаята, Светият отец с тежко дишане се облегна назад в коженото си кресло. Дали пък той нямаше халюцинации? Срещата с имама и главния равин не можеше да е била реална. Той избърса очи и се вгледа в документите върху катедрата. Едва тогава забеляза предмета, който не бе негов. Колебливо посегна към него. Бе сребристо проблясваща рамка на снимка точно каквито се използват за фотографии, но малко по-дебела. Първо с отворена уста, после с усмивка на разбиране главата на римокатолическата църква се взря в снимката. Беше холограма в ярки цветове, на която се виждаха тримата църковни водачи в приятелска прегръдка.
Когато звънна телефонът, папата инстинктивно позна кой се обажда.
— Аз съм — чу се дълбок глас с арабски акцент. — И вие ли имате триизмерна холограма на бюрото си?
Малко след това същото попита и главният равин на Йерусалим.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА БОГОВЕТЕ
„Никога не ни мамят, ние се самоизмамваме.“
Откакто започнал да мисли, Хомо сапиенс се страхува от смъртта. Той вижда смъртта в природата и възкръсването й през пролетта. Вижда да избледняват звездите — и става свидетел на проблясването им през следващата нощ. Какво има между живота и смъртта? Някаква загадъчна равнина, състояние на очакване на възкресението. Увереността в продължаването на живота след смъртта дава на човека силата да очаква спокойно смъртта. И все пак страхът от смъртта не е заличен, защото собственият жизнен опит доказва, че всяка надежда не е нищо повече от една искрица.