„За нощното полукълбо ще изглежда сякаш Луната потъмнява, сякаш светещи звезди падат на земята. На хората в дневното полукълбо ще им се стори, че от небето падат златни планини. Хората, които са подготвени и ни чакат, онези, които разбират знаците по небето, ще се радват. Ще танцуват и ще ликуват и ще са прещастливи, защото ще донесем на света нов, по-справедлив ред. Другите обаче, които са извъртели и подправили текстовете, онези, които са заставяли събратята си да им вярват, ще изпаднат в паника. Ще се страхуват от нас и от собствените си привърженици. Ще се изпокрият и ще призоват лъжливите си богове. Но напразно, защото богове няма.“
Естествено, на извънземните им било ясно, че през хилядолетията преданията щели да бъдат видоизменени и постоянно тълкувани превратно. Затова взели мерки и оставили следите си на много места по Земята. Нали и други групи хора също така били записали събитията. Останалото щяло да дойде от само себе си. Някога щяло да дойде времето, когато хората щели да обменят информации в глобален мащаб. И най-късно тогава щели да стигнат до сърцевината на различните предания. Хората щели да започнат да правят съпоставки. Едно и едно прави две.
Така в начина на мислене на Палео-СЕТИ-философията настъпва преобръщане на ценностите, което може да се обоснове по следния начин:
Поначало има два вида хора — вярващи и невярващи. Всяка група е различно възпитана, но в една точка са единни: Ние сме единствената форма на разумен живот във вселената. Как се стига до този мълчалив заговор между двете толкова различни групи на вярващи и атеисти? На вярващите им е било втълпявано, че добрият Господ създал Земята в (символичен) акт от шест дни. След като направил растенията и животните, като венец на всичко сътворил и човека. Ние сме венецът на творението! Алилуя! Атеистите изучавали учението за еволюцията. В продължилия милиони години процес накрая от аминокиселините се образували клетки, прости форми на живот, по-сложни форми и накрая (като връх) се появил Хомо сапиенс. Ние сме върхът на еволюцията. Алилуя!
В двата случая ние сме най-великите. Неповторими и непобедими във вселената. Супертипове като венец на творението или връх на еволюцията. За целта не са нужни извънземни, макар че действието им личи във всички свещени книги.
Преобръщане на ценностите
И сега те се появяват! На небето висят хиляди различни космически кораби — многоетажни, плоски, със златист блясък или с цвят на мед, по-малки вимани и гигантски структури, на вид като свързани един с друг градове. Те минават край пълната Луна и предизвикват вълнение в моретата ни. Хората са изплашени, стреснати, озадачени. Затова не са били подготвени. Нито вярващите, нито атеистите. Защо всъщност не са? Християните ще изтичат в църквите си и ще попитат своя пастор: „Това ли е Страшния съд?“ Мюсюлманите ще се молят на Аллах и ще се надяват, че се е завърнал Махди; най-после ще въдвори ред сред неверниците, най-после свършва времето на чакането! Евреите ще влязат в синагогите си и ще обсадят равините си, а цял Йерусалим ще е в движение, защото преданието ги е учило, че месията ще слезе в свещения им град. Само учените ще кършат ръце с поглед към небето и ще изкарат сензорите и телескопите си, за да се подчинят на някои факти — извънземните са заели различни позиции около Земята. Вярващите пламенно ще се надяват, че е дошъл техният месия; ставащото в облаците сигурно е само прелюдия, обещаните небесни войнства: Скоро ще се появи върховният съдник и ще възнагради вярата им! И тъй като всички вярващи от всички религии очакват своя месия и се кълнат в най-святото си, че не може да е другояче, защото тълкуват всяко изречение и всяка дума в своя полза и губят погледа към реалността. Не искат да видят какво се разиграва на небосвода, не могат да го направят. И ненадейно, стават невярващи. Оказват се прекалено упорити, за да се справят с новите (и в същото време прастари!) факти. Нямат сили, не са способни да водят отговаряща на времето глобална политика, да не говорим за проява на зрялост за появата на универсална религия. Така вярващите в религиите се превръщат в неверници за реалностите. Вече не могат да се радват на живота, толкова дълбоко е разочарованието. А в извънземните (тъй, като накрая ще трябва да признаят фактите) виждат в най-добрия случай дявола, сатаната или Луцифер, който е слязъл от облаците само за да разколебае вярата им, за да ги подложи на изпитание. Объркани и огорчени те ще умрат, защото вече нищо не разбират. За вярващите пък, онези, които много добре приемат новите факти и всъщност вече не трябва да вярват, се разкриват прекрасни времена.