Ho „пазителите на небето“ все пак оставили отпадъци. Те трябва да могат да се открият — или? Абсурдно е след толкова дълго време да се търсят изхвърлени предмети. Природата ги е разложила. А по-ценните си неща, онези, които не се разяждат от ръжда или бактерии, извънземните любезно си прибрали.
Но все пак трябва да има някакъв път за транспортиране на послания от миналото към бъдещето. Така смятам и аз. За целта — няма друг избор — трябва да се изпълнят две условия:
1. Посланието не бива да подлежи на разрушаване.
2. Посланието не бива никога да попада в ръцете на погрешно поколение.
Кое е погрешното поколение? Всички онези, които не могат смислено да обработят информацията на извънземните. Те биха разрушили посланието, без да го разшифроват. Ако посланието се състои от висша математика, то може да бъде разчетено само от математически много напреднало общество. Ако е от микрофилми, за разкодирането му ще е нужно само общество, което може да чете микрофилми. Ако е на компютърен език, ще го разбере само общество с по-висока компютърна грамотност. Ако посланието се намира на стерилната Луна, на (почти) стерилния Марс или, ако щете, в спътник, който обикаля около Земята, то може да бъде прието само от общество, което практикува астронавтика. А ако посланието е в генетичната област, до него ще стигне онова общество, което е в състояние да разшифрова ДНК без остатък.
Но за да стигне съответното общество изобщо до идеята да търси послание, трябва да се оставят следи, улики. Защото онова, което не знаем, не ни интересува. Ако никой не стигне до мисълта, че извънземните може да са повлияли на младото човечество, никой няма да тръгне да търси доказателства за това. Толкова просто е всичко.
Посланието на гените
Според днешното ниво на Палео-СЕТИ-изследванията би имало смисъл да се повери посланието на извънземните както на човешки, така и на точно определени растителни гени. Преди хилядолетия извънземните заложили на човешкото, или по-добре казано, научното любопитство. „Боговете създали хората по свой образ и подобие“, казват преданията. Те създали обаче не само хората, а и изключителни и единствени по рода си растителни видове, твърдят легендите. Всичко, което трябвало да направят извънземните в миналото, било присаждането на няколко генни поредици (изменения в ДНК, наричани и „мутации“) в човешкия геном и в отделни божествени растения. Тъй като човекът от онази изкуствена мутация от племето на хоминидите притежава разум, той е любопитен. Любопитството е част от разума. А научното любопитство ни е накарало да търсим субатомни частици, да изучаваме произхода на вселената и да изследваме самите себе си чак до най-малките парченца в ДНК. Тъй като хората и растенията постоянно се размножават, а с размножаването генетичното послание се предава на следващото поколение, посланието на извънземните би трябвало да се намира в самите нас и евентуално в някои „божествени“ растения. По този начин биха били изпълнени двете минимални условия:
1. Посланието остава неразрушимо, докато има хора и растения.
2. Едва онова поколение, което се занимава с молекулярна биология (генетика), е в състояние да открие и разшифрова посланието.
Втората предпоставка автоматично съдържа редица други научни познания и технически възможности. Например никой не може да се занимава с молекулярна биология, ако не притежава микроскопи с висока разделителна способност. В края на краищата трябва да се познава вътрешността на клетката. Който не познава двойната спирала на ДНК-структурата, не може да разчете генома. За всичко това са нужни определени технически уреди и методи, които от своя страна могат да се предложат само от общество, което е постигнало съответното ниво на технологията. Без електричество електронният микроскоп е точно толкова невъзможен, както и разчленяването на милиардите възможности на ДНК без компютър. Никоя армия от учени не може да поеме работата на компютъра. Едното не става без другото. Горните мисли разкриват един друг аспект, който обърква толкова много от критиците на Палео-СЕТИ-хипотезата. Защо точно сега? Защо тъкмо сега трябва да стигнем до идеята да търсим следи от извънземни в човешкото минало? Грубо казано, на вселената й е напълно безразлично кога ще търсим извънземни. А ние ще ги търсим, когато назрее времето — все едно кога е това. Ако нашата наука не се занимаваше с генетични изследвания и започнеше да го прави едва след сто години, то щяхме да започнем едва тогава да търсим следи от извънземни в гените си. Въпросът „защо точно сега“ е разтеглив като ластик, защото „сега-то“ винаги зависи от външни обстоятелства. Нали е ясно?