Извинете, уважаеми господа, нали е факт, че шахтата (погледнато отгоре) води в камерата на фараонките. Кое забранява погледът отдолу? Никой човек, необременен с предварителни знания на специалист, не би стигнал до смахнатата идея, че през квадратна шахта с 20 см дължина ще се вкарват саркофаг или съкровища. Зад тайнствената врата на шахтата на Гантенбринк може (но не е задължително) да има камера, към която има и друг достъп като камерата на фараонките. Според начина на разглеждане шахтата на Гантенбринк може да води от, както и във камерата на фараонките. И независимо от нея съществува и друг ход, по който се стига до същата камера. Зад шахтата на Гантенбринк може да се крие камера дори и ако вратата или затварящият камък, който блокира хода, е здраво зазидан. Пардон, нали двете шахти, които водят от камерата на фараонките (южната от тях е онази на Гантенбринк) са били също зазидани до XIX век. Ако мистър Диксън не се бил заловил за пикела си, и днес нямаше да знаем за двете шахти и никакъв робот нямаше да се разхожда из шахтата на Гантенбринк.
Или, ако роботът бе пуснат в шахтата отгоре надолу, той щеше да спре пред камерата на фараонките като сега, когато пътуването е започнало отдолу. И всички умни глави на специалисти щяха да са на едно мнение — това е краят, по-нататък не може. Зад блокировката не може да има още нещо. И никой не би си направил труда да пробие уж крайния блокиращ камък или дори да го разтвори с киселина. Това още ли се нарича наука? Къде е любознателността, къде се дяна стремежът за знание, след като априори се твърди, че зад вратата на шахтата Гантенбринк няма нищо повече? И всеки, който застъпва друго мнение, веднага бива обявяван за несериозен фантаст и чалнат.
В края на шахтата роботът на Гантенбринк заснел два метални обкова, които са закрепени направо на вратата. Едва ли може да се оспорва, че са метални, защото слава богу парче метал се е отчупило и лежи на пода. Тъй като по времето на Хеопс имало в най-добрия случай мед, естествено, се говори за „меден обков“. Но и „медта“ може да се окаже мъртвородено. Но професор Щаделман и храбрата му дружина от първокласни египтолози имат и затова „естествено“ и сигурно „разумно“ решение. Пред радио- и TV-журналиста Торстен Засе той изложил следната теза.
За какво служи ли (парчето мед; — Бел. авт.)? В началото предположихме че става дума no-скоро за технически принадлежности. Днес бих изключил това заради тънкостта му и приемам, че са йероглифи. И ако са йероглифи те естествено, имат символично съдържание. Значи трябва да търсим какво означават. Загатват се знаци като на лотосов цвят. А лотосовият цвят е символ на юга, на южната част от страната, може, да е това Или може би още по-силно, знакът Шуут на древноегипетски е един вид чадър за слънце, който носели след фараона, когато водел тържествена процесия. Разбира се, възможно е тези чадъри за слънце да са били приготвени за душата на фараона, за да ги вземе, когато полети. Свещени небеса! Голямата пирамида е самата анонимност: Нито екипът дизайнери и архитекти, нито строителите, жреците или фараонът са споменали и думичка за строителството. Нито един надпис не издава как е направена. Никой от тях не е оставил и най-дребната бележка, която да даде отговор на поне един въпрос от строежа на пирамидата. В самата пирамида няма никакви йероглифи. Никъде няма стени, изписани с писмени знаци, каквито са намирани в други египетски гробници. Хеопс, мнимият строител, трябва да е бил деспот, който си бил поставил за цел да издигне най-големият строеж за всички времена. Но той и слугите му забравили да възхвалят строителя в самия строеж. Нито с един писмен знак не се зачита името на фараона Хеопс, никъде не е отбелязан дори и един негов подвиг. Не е отдадена почит на никой бог или богиня, не са възпети никакви прадеди, не са изписани молитви по тавана. Всички стени, коридори и камери в Хеопсовата пирамида са гладко полирани, не са съдържали и в миналото и пукнат йероглиф. Пълна анонимност.