— Къде ще спиш?
— Това интересува ли те? Готова ли си да ми се подчиняваш във всяко отношение? Можеш ли да забравиш Борегар Тревър и факта, че съм янки?
Тя веднага се дръпна.
— Искаш твърде много от мене.
— Не, скъпа. Искам само да бъдеш честна пред себе си, поне веднъж, и да признаеш, че ме обичаш, въпреки че си конфедератка, а аз съм янки.
— Не… не мога.
Той кимна.
— Утре ще дойда да видя Бранд. Не искам да мисли, че татко му го пренебрегва.
Даде знак на кочияша и каретата потегли.
Еме се загледа право пред себе си, отчаяно искайки да се обърне и да го погледне, но се страхуваше, че той ще предположи, че го вика. Забила поглед пред себе си, тя се запита дали Ник ще празнува довечера сватбата им и с кого.
На следващия ден Еме реши да излезе, когато Ник дойде да се види с Бранд. Като видя, че Савана си има някаква работа, тя се измъкна незабелязано от хотела, без да казва на някого къде отива. Знаеше, че Савана ще й се скара, че избягва Ник, но ужасно я беше страх да го погледне в лицето и да се сблъска с обвинението в зелените му очи.
Докато бродеше безцелно из града, Еме спря пред една витрина за да разгледа изложените рокли. Денят беше студен и ветровит. Тя се уви по-плътно в наметалото си, все така загледана във витрината. Изведнъж до нейното отражение в стъклото се появи още едно и тя се извърна, търсейки да види чие е лицето, което беше видяла отразено във витрината. Беше й познато, установи тя. Но за свое съжаление не можеше да се сети чие е. Когато се извърна отново към стъклото, отражението беше изчезнало.
Разтърсена от преживяното, Еме продължи по пътя си. Тъкмо се беше запътила към хотела, когато един мъж се появи внезапно край нея.
— Върви и се прави, че няма нищо!
Еме пребледня, поглеждайки към мъжа, който я беше хванал за лакътя. Гар Пиндър! Какво правеше тук, във Вашингтон?
— Мислех, че си в затвора.
— Няма затвор на света, който да може да ме удържи — изрече Пиндър. — След като прекарах известно време в затвора в Атланта, ме пратиха във Вашингтон да ме съдят. Успях да избягам от пазачите, но ми трябва помощ. Можеш да си представиш колко се изненадах и се зарадвах, като те видях във Вашингтон.
— Не мога да ти помогна, Гар — каза разтреперана Еме. — Сега съм омъжена за Ник Дръмънд и няма да шпионирам.
— Омъжила си се за проклет янки! — изсъска Пиндър. — Измамна малка кучка!
И той я стисна още по-силно за лакътя.
— Престани, боли ме!
Безпощадната хватка се поразхлаби.
— Трябват ми пари и паспорт.
— Нямам пари. Освен това, войната почти свърши.
— Не и за мене — озъби се Пиндър. — Янките още ме търсят. Длъжница си ми, Еме. Заради тебе ме хванаха тогава. Трябваше да знаеш, че любовникът ти те е проследил, и да вземеш предпазни мерки.
— Казах ти, Гар, няма да ти помогна.
Изведнъж той се ухили зловещо.
— Може би съпругът ти ще ми осигури безпрепятствено излизане от града в замяна на живота ти.
— Не разчитай на това — измънка Еме, припомняйки си колко й е сърдит Ник.
— Какво каза?
— Нищо. Няма да стоя тук да споря с тебе. Пусни ми ръката.
— Идваш с мене.
— Никъде няма да ходя с тебе.
— Ако искаш пак да видиш сина си, предлагам да тръгнеш с мене тихо и мирно. Имам пистолет и нямам какво да губя, ако те убия. От друга страна, само ще спечеля, ако те задържа и поискам от съпруга ти да ми осигури безпрепятствено минаване през фронтовата линия.
— Не ти вярвам — каза Еме, като го изгледа предпазливо.
Дясната му ръка се пъхна в джоба и Пиндър извади пистолет, който опря в ребрата на Еме. Тя ахна и се огледа, за да види дали някой не е забелязал затрудненото й положение. За съжаление, минувачите изглеждаха твърде заети със собствените си работи, за да й обърнат внимание. Можеше да изпищи, но Гар беше отчаян човек и тя знаеше, че е способен съвсем хладнокръвно да я застреля.
— Сега вярваш ли ми? — Еме преглътна и кимна. — Върви — изсъска той и я смушка в ребрата.
Поведе я към гарата.
Когато стигнаха депото, Пиндър я отдели от тълпата и я поведе към празните товарни вагони на неизползваните коловози, отдалечени от гаровата постройка. Като че ли знаеше накъде да върви. Насочи се към един безлюден участък, където коловозите бяха запълнени с изоставени товарни вагони. Спря пред единия, отвори вратата и бързо я напъха вътре. Качи се и затвори вратата.
В оскъдната светлина, процеждаща се през цепнатините по стените на вагона, Еме успя да зърне различни вещи, остатъци от храна и всякакви боклуци по пода, което сочеше, че Пиндър доста време е използвал вагона за скривалище. Той измъкна отнякъде въже и се приближи към нея.