После той я докосна. Докосна онези части от нея, където се криеше жаждата й. Започна да я гали, докато тя не се заизвива под еротичния ритъм на ръката му. Очите й се затвориха, нежни стонове излизаха накъсани от устата й, тя изви тяло, търсейки дръзките му ласки. В един от малкото съзнателни моменти разбра, че твърде много се наслаждава на всичко това, че не биваше толкова лесно да се поддава на съблазните му, и направи слаб опит да се изтръгне от него. Но Ник нямаше намерение да я пуска. Много дълго беше чакал този момент.
— Не се бори, скъпа! — прошепна той, дишайки накъсано. — Остави го да стане. Не можеш да си представиш колко дълго мечтах за този миг. За тебе.
Държеше я здраво, продължавайки сладкото мъчение. Пръстите му бяха магични, настоятелни, изтръгваха от тялото й усещания, за чието съществуване тя не бе и подозирала. Не можеше да възпре кулминацията. Тя дойде в големи, разтърсващи вълни на първично, нечувано блаженство, разбивайки се като разпенен прибой в скалите, за да я разтроши на хиляди миниатюрни парченца.
Светът все още се въртеше, когато Еме изплува обратно към действителността. Ник сваляше дрехите й.
— Хареса ли ти, скъпа? — Той се усмихна дяволито. — Това е само началото. Толкова дълго чаках този момент, че ми е трудно да повярвам, че сега си тук, в ръцете ми, в моето легло.
— Чакай! Спри! — Еме сграбчи корсажа и го придърпа на гърдите си. — Не исках това да се случи.
— Още нищо не се е случило, но със сигурност ще се случи. Не знаеш ли колко искам да съм вътре в тебе? Веднъж беше моя, Еме, отново ще те направя моя. Идването ти в стаята ми е чудо, което мислех, че никога няма да се случи. Дори няма да те питам как или защо си променила мнението си за мене. Просто ще благодаря на бога, че си го направила.
Еме изстена. Толкова добра актриса ли беше, че Ник не я заподозря, че го е шпионирала? И ако не искаше да свърши в затвора, трябваше да продължи играта.
— Но игра ли беше всъщност? Или и тя го искаше така силно, както и Ник? Нима тайно си беше мечтала още веднъж да вкуси любовта му?
Въпросът завилия като буря в ума й. Отговорът едва не я отнесе. Толкова често беше преживявала отново часовете, прекарани в леглото на Ник, с такива измъчващи подробности, че искаше отново да вкуси любовта му.
Господ да й е на помощ!
Плахо почукване на вратата стресна и двамата.
— Капитан Дръмънд, виждали ли сте Еме? Не съм виждала това дете, откакто слезе да бере праскови, и се тревожа за нея.
Гласът на Савана трептеше от притеснение.
— Савана! О, божичко!
Гласът на Еме трепна. Какво ли ще си помисли Савана за нея?
Ник се вгледа дълбоко в очите й и отговори:
— Еме е с мене, Савана, няма нужда да се притесняваш.
— Дяволите да те вземат, Ник Дръмънд! — изсъска Еме през стиснатите си зъби. — Беше ли необходимо?
— Няма смисъл да я лъжем, тя е достатъчно умна, за да си го помисли и сама.
От другата страна на вратата настъпи мълчание. Еме помисли, че Савана си е отишла, но после я чу да казва:
— Еме, миличка, тоя сладкиш няма да стане, ако не донесеш прасковите.
Трепването в гласа й беше достатъчно издайническо. Отдалечаващите се стъпки на Савана едва бяха заглъхнали, когато Еме се нахвърли върху Ник:
— Проклет янки такъв! Какво се опитваш да направиш с мене? Нищо чудно, че те мразя.
— Не можеш ли поне веднъж в живота си да бъдеш откровена? И двамата сме възрастни хора, правим каквото искаме, каквото ни диктува сърцето.
— Пусни ме! Чу Савана, има нужда от мене, да й помогна за вечерята.
— Ще се справи и сама. По дяволите, Еме, толкова те желая, че ако скоро не вляза в тебе, ще се пръсна. Дължиш ми го, скъпа.
— Моля те, пусни ме, Ник — заумилква се Еме. Той започна да сваля дрехите си.
— Чакай! Ако… ако толкова го искаш, не може ли да почака?
Накъсана въздишка се изтръгна от устните му.
— Много добре, Еме, по-късно. Ти ли ще дойдеш в стаята ми, или аз да дойда при тебе?
Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
— Аз… аз ще дойда в стаята ти, след като сложа Бранд да спи и след като лейтенант Дил се върне.