— Ник! О, господи, Ник!
— Знам, скъпа, и аз го чувствам. Скъпа, искам да свършиш с мене сега. Хайде!
Движенията му се забързаха като удари на светкавица, после бавно, невъобразимо бавно, като я докосваше цялата, отвътре и отвън, а пулсиращият му член потъваше дълбоко в нея. Изведнъж той се вцепени и Еме усети гореща струя разтопена лава да облива утробата й. Всичко замря, когато собствената й кулминация я заля с огромни вълни, карайки я да забрави всичко, с изключение на неговата топлина и течния огън на удовлетворението.
Не беше изпитвала този прилив на екстаз в нито един от кратките си моменти на интимност с Бо.
Това беше грешно.
— О, божичко!
Думите й прозвучаха като задавено стенание. Усети прилив на топлина, когато очите му се спряха на лицето й.
— Да не съм те наранил?
— Не… Това е грешно. Да легна с тебе означава да потъпча паметта на съпруга си. Ти си проклета синя куртка, за бога! И… и…
Очите на Ник се присвиха.
— И какво?
Дръпна се от нея, легна настрана и я притегли към себе си.
Еме прехапа долната си устна до кръв. Искаше да му се разкрещи, да му каже, че го мрази, задето я беше помислил за долна курва, когато я взе за първи път, но не го направи. Каква полза? Той щеше да отрече, точно както беше отрекъл, че мами на карти. След пет години може би беше забравил половината от онова, което се беше случило онази нощ.
— И с тебе сме врагове — изрече тя неуместно.
— Ние с тебе сме любовници, скъпа — напомни й той. Самоуверената му усмивка изпрати стрела право в сърцето й. Врагове през деня, любовници през нощта. Тя се надяваше сведенията, които беше откраднала за Конфедерацията, да си струват притесненията, през които беше преминала.
— Не може да се случи отново. Няма да се случи отново.
— Погледни ме — изрече той.
Тя нерешително срещна погледа на изгарящите му зелени очи.
— Ти дойде при мене, не помниш ли? Опитвах се, колкото можех, да си държа ръцете далеч от тебе.
Тя се извърна, но ръката му се стрелна и повдигна брадичката й.
— Не ми обръщай гръб, Еме. Погледни ме и ми кажи, че не си дошла в стаята ми, защото така искаш. Бъди честна и признай, че ме искаш също толкова силно, колкото и аз тебе.
Еме пребледня. Истината щеше да я прати в затвора, да я отдели от сина й.
— Аз… аз… предполагам, че така беше. Но беше момент на лудост, не трябваше…
— Но го направи. Сега стой мирно и ме остави отново да те любя.
— Проклет да си!
Сълзи пареха под клепачите й. Преди броени мигове беше му позволила да надвие волята й. Какво още щеше да поиска? Той искаше душата й.
Искаше да изтрие паметта за един мъртъв мъж. Нямаше представа, че споменът за плахите ласки на Бо Тревър беше изчезнал от ума на Еме още в мига, когато Ник Дръмънд я беше докоснал.
Той я взе отново, бавно разгаряйки огъня в кръвта й. В мига, когато я вдигна, за да я положи върху себе си и да проникне в нея, не ги разделяше никаква война. Бяха едно цяло, движейки се в съвършена хармония, облени в едва доловимия аромат на любовните сокове. Той не преставаше да се движи, все по- съвършено, по-бързо, по-силно, а дрезгавите му стонове я подтикваха все повече към кулминацията.
Великолепният мирис на удовлетворението я връхлетя внезапно, тя отметна глава и извика, разяждана от всепоглъщаща наслада. Ник продължи да влиза и да излиза, докато тя му даде всичко, което можеше да даде, после влезе още един, последен път, задържа я и изля семето си. Минаха няколко минути, преди двамата да успеят да произнесат дори една дума, да направят дори едно движение.
— Не знам какво точно се случи, скъпа, но това беше най-прекрасното любене, което някога съм преживявал — призна с лека неохота Ник. Стремеше се да прикрие смущението и объркването си, но треперещият му глас го издаваше. — Заспивай, ще поговорим утре сутрин.
Емоциите му бяха все още твърде силни, за да разсъждава спокойно. Трябваше му време, за да проумее това, което беше открил или не беше открил относно чувствата си през тази нощ.
Еме зачака, докато равномерното дишане на Ник показа, че е заспал, и се измъкна леко от ръцете му. Бързо събра дрехите си и излезе на пръсти от стаята му. Оставането й още дори минута при него можеше да бъде много опасно. Той й беше причинил толкова много мъка и тъга, за да стане сега жертва на неговата съблазън. Дори присъствието му край нея й се отразяваше зле. Беше направила голяма жертва за Конфедерацията, беше принесла гордостта и честта си в жертва пред Ник Дръмънд. Дълбоко в сърцето си знаеше, че заплахата, която той представляваше за нея, я излагаше на голяма опасност. Опасността се криеше в бурните дълбини на зелените му очи, в горещите му ръце, в леглото му…