— Добре, Бранд, ще видя какво мога да направя. Може би ще уредя да виждаш майка си всеки ден в определено време.
Това беше най-малкото, което можеше да стори за едно момче без баща, застрашено да изгуби и любимата си майка.
Сълзите на Еме отстъпиха пред безсилен гняв, когато на следващата сутрин откри, че вратата й още е заключена и Бранд не може да влезе. Какво можеше да направи едно малко момче? Наруга Ник с всякакви обидни епитети, който й дойдоха на ум, искаше й се, ако може, да го прати направо в ада. Хвърли се към прозореца, надявайки се да го види и да го повика да я отключи. Но това, което видя, предизвика тръпки на ужас в стройното й тяло. Гарсън Пиндър, с ръце, вързани на гърба, отиваше под стража към една от пристройките. Ник влезе там след няколко минути с мрачно и решително изражение. Тя предпочете да не мисли какво предстои да се разиграе там.
Точно тогава вратата на стаята се отвори и Бранд влетя в прегръдките й. Сержант Джоунс, побелял войник, влезе след него с поднос със закуската на Еме.
— Капитанът каза, че момчето може да идва да ви вижда — изрече Джоунс, свеждайки клепачи, за да не я погледне в очите.
Никога не би заподозрял, че може да е шпионка — такава красива, приятна женичка. Но капитанът я беше хванал на местопрестъплението.
— Благодаря — каза Еме с тихо достойнство. — Колко може да остане?
— Един час, освен това ще може да идва и преди лягане. Донесох ви закуската.
И той остави подноса на нощната масичка.
— Къде е Савана? Може ли и тя да идва заедно с мене?
— Съжалявам — измърмори Джоунс и побърза да излезе. Не можеше да понесе съкрушения поглед на Еме. — Капитанът реши, че е по-добре двете да не се срещате, ако разбирате какво искам да кажа.
— Прекрасно ви разбирам — произнесе Еме със стегнато гърло.
Самообладанието й започваше да се пропуква и сега искаше само да остане насаме с Бранд през определеното й време.
— Капитан Дръмънд каза, че си се държала лошо, мамо — каза Бранд, прегръщайки силно Еме. — Защо си се държала така? Не искам да стоиш заключена в стаята.
— Не съм се държала лошо, Бранд — опита се да му обясни Еме. — Направих нещо, което не се хареса на капитан Дръмънд, и за наказание съм заключена в стаята. Можеш да идваш да ме виждаш два пъти на ден.
— Вече не го харесвам — направи обидена физиономия Бранд. — Мислех, че той ни харесва.
Еме не намери какво да му отговори. Какво да каже на едно петгодишно дете, за да обясни жестоката обърканост на една война? Вместо това тя го прегърна силно, давайки му успокоението, от което се нуждаеше. Но Бранд не се успокояваше толкова лесно.
— Ще помоля капитан Дръмънд да те пусне.
— Страхувам се, че няма да стане, скъпи. Той не е такъв човек, че да остави чувствата да надделеят над дълга.
— Предполагам, че всичко ще бъде наред, щом мога да те виждам два пъти на ден — отстъпи Бранд.
Еме преглътна сълзите си. Нямаше представа с колко време разполага, преди Ник да я изпрати в затвор някъде на север. Но дотогава възнамеряваше да се възползва докрай от всеки миг, прекаран с Бранд. Ако наистина бъде отделена от сина си, имаше алтернатива, която евентуално би предпазила детето да не страда в нейно отсъствие. Винаги можеше да каже на Ник, че той е баща на сина й. Но щеше да запази това в тайна до последния възможен момент.
Ник се върна от разпита на Гарсън Пиндър в извънредно лошо настроение. Заловеният не беше съобщил нищо съществено, а когато стана дума за връзката му с Еме Тревър, само се беше усмихнал многозначително, когато го запитаха дали двамата с нея са любовници. Може би разузнаването щеше да успее да развърже езика на този шпионин, помисли той, докато бавно вървеше към къщата. Реши веднага да прати Пиндър в щаба, където имаха средствата и времето, необходими, за да бъде пречупен. Във всеки случай, плененият шпионин щеше да прекара остатъка от войната зад решетките.
Тези размисли го отведоха към Еме и към съдбата, която я очакваше, ако бъдеше изпратена на север в някой затвор. Потръпна от ужас, когато си спомни посещението в един от тези затвори, където държаха шпионки. Такава крехка и чувствителна жена като Еме нямаше да оцелее в отвратителните условия, каквито имаше в повечето подобни затвори. И каквато беше красавица, със сигурност щеше да бъде изнасилена от пазачите, за които шпионките бяха законна плячка. Тази страшна мисъл го доведе до внезапно решение. Даде знак на лейтенант Дил, че иска да говори с него насаме. Дил веднага го последва в малкия му кабинет.
— Искате да говорите с мене, сър?