— Много си въобразяваш, капитане. Направих само това, което беше необходимо, и не съжалявам. И бих го направила отново, ако с това ще помогна на Конфедерацията.
— Жал ми е за тебе, Еме Тревър — каза Ник, — но наистина най-много ми е жал за Бранд. Трябваше да помислиш за него, преди да шпионираш за Конфедерацията, която всеки момент ще падне.
— Проклет да си, Ник Дръмънд, безсърдечен янки такъв!
Разяждана от гняв и отчаяние, тя се хвърли към него, захлипа и го заудря в гърдите с малките си юмручета, проклинайки деня, когато той се беше появил във „Високите дъбове“, проклинайки деня на първата им среща от преди пет години. Въпреки повика на здравия разум ръцете на Ник се сключиха около нея и той я прегърна здраво, докато тя продължаваше да излива гнева и огорчението си. За един кратък миг му се прииска да повдигне брадичката й, да завладее устните и, да почувства как страстта й се разгаря, докато той овладява тялото й по най-първичния начин. Но в следващия миг си спомни как го беше излъгала, как го беше използвала, как го беше предала. Отблъсна я, борейки се с жаждата, която се разгаряше в него.
Еме ахна смутено, когато Ник я откъсна от себе си и излезе от стаята със сърдити крачки. Дори не беше осъзнала, че е била притисната към него в почти трескаво отчаяние, търсейки утеха там, където не можеше да я намери. За един блажен момент се беше почувствала толкова сигурна в ръцете му, че й се дощя никога да не го пусне. Успокояващата топлина на огромното му тяло я накара да забрави, че Ник Дръмънд беше мъжът, виновен за най-лошите неща в живота й. Мъжът, когото се беше заклела да мрази.
На следващата сутрин Еме видя през прозореца как качват Гарсън Пиндър в един фургон и го отвеждат от „Високите дъбове“. Охраняваха го Ник и малка група конници. Предположи, че го изпращат в затвора, и се запита защо я оставят тук. Знаеше, че не е заради това, че Ник изпитва някакво съчувствие към нея, защото в доста внушителното тяло на Ник Дръмънд нямаше и една капчица съчувствие. И тъй като още я държаха под ключ, заподозря, че той няма намерение да я освободи. Но какво точно смята да прави с нея?
Отсъствието на Ник трая цяла седмица. Лейтенант Дил остана да командва в негово отсъствие във „Високите дъбове“ и заповедите му относно нея почти не се различаваха от тези на капитана. Носеха й ядене три пъти на ден. Бранд я посещаваше сутрин и вечер, не я малтретираха по никакъв начин. Дори й позволяваха да се къпе в голямата медна вана, когато пожелае. Обикновено сержант Джоунс докарваше ваната и я пълнеше с гореща вода. Когато поискваше да види Савана, молбата й биваше отклонявана. Но Савана беше изобретателна жена и Еме се молеше тя да намери начин да заобиколи заповедите.
Ник пристигна в щаба със своя затворник и веднага го предаде на разузнаването. После докладва на своя началник генерал Брукс. Брукс се облегна назад на стола си, докато Ник разказваше при какви обстоятелства е бил задържан Гарсън Пиндър.
— Добра работа, капитане — каза той. — Дълго време търсим този човек. Казвате, че имало замесена жена? Къде е тя?
— Да, сър — отвърна Ник и усети как напрежението в него нараства. Ами ако Брукс отхвърли молбата му? — Тя е под домашен арест във „Високите дъбове“.
Рошавите вежди на Брукс скочиха нагоре.
— Защо не сте я докарали тук, за да я разпитаме заедно с Пиндър?
— Не мисля, че това ще послужи за нещо — обясни Ник. — Госпожа Тревър е вдовица, има малък син. Убеден съм, че това е първото й провинение, и лично ще гарантирам за нея, ако позволите да остане под мой надзор до края на войната. Аз… познавам госпожа Тревър отпреди войната, полковник, и мисля, че затворът е твърде сурово наказание за нея.
Брукс го изгледа строго.
— Казвате, че сте я познавали преди войната? Тук не гледаме с добро око на сприятеляването с врага, капитан Дръмънд. Интимна ли е връзката ви с тази жена?
— Надявам се, няма да настоявате да ви отговоря на този въпрос, полковник. Достатъчно е да кажа, че моята връзка с госпожа Тревър, независимо дали е интимна или не, не се отразява по никакъв начин на дълга ми. Не бих препоръчал която и да било жена да бъде пратена в затвор при подобни обстоятелства. Не вярвам, че тя е опасна за Съюза. Нейният лю… Гарсън Пиндър я е принудил да шпионира и аз лично гарантирам, че тя няма да получи втори път такава възможност. Тревожа се за малкия й син. Момчето е само на четири години и е загубило баща си в началото на войната.
— Хммм — замисли се Брукс, барабанейки с пръсти по бюрото. — Доста красноречиво пледирате в защита на тази жена. Но сте прав за затвора, ужасно място за жени. — За щастие, Брукс беше състрадателен човек, семеен. — И казвате, че имала малко дете?