Ник кимна.
— Съмнявам се, че Бранд ще оцелее, ако майка му не се грижи за него. Двамата почти умираха от глад, когато отидох във „Високите дъбове“.
— Много добре, капитане, убедихте ме. Но ще очаквам да гарантирате с абсолютна сигурност, че тази жена никога повече няма да шпионира. Залагате кариерата си. Прав сте, че войната е на свършване и рейдът на Шърман из Джорджия е началото на края на Конфедерацията. Убеден съм, че само няколко месеца ни делят от окончателното поражение на южняците.
— Имате думата ми, сър. Госпожа Тревър няма да причинява повече неприятности.
Ник се върна във „Високите дъбове“ в доста лошо настроение. Беше предотвратил изпращането на Еме в затвор, но така се беше осъдил да стане неин пазач. Би трябвало да я ненавижда заради пресметливия начин, по който го беше съблазнила, но дълбоко в скритите потайности на сърцето си усещаше едно чувство, което нямаше нищо общо с омразата и което пускаше корени, отказвайки да умре. Той си спомни сладостта на целувките й, топлината на тялото й, невероятната страст, на която беше способна. Господ да му е на помощ!
Бранд го посрещна хладно след завръщането му в имението. Явно момчето обвиняваше Ник, че държи майка му заключена в стаята й. Савана не каза почти нищо, макар че обвинителният й поглед беше невероятно красноречив. Ник направи знак на Дил да дойде с него в кабинета му.
— Някакви проблеми, лейтенанте? — запита той със строг тон.
— Не, сър — отвърна Дил. — Всичко вървеше както трябва. А при вас? Предадохте ли арестанта?
— Сега е в добри ръце. Нека се надяваме, че разузнаването е успяло да изкопчи някакви сведения от него.
— А… м-м-м… жената, сър? Какво ще стане с госпожа Тревър?
— Оставиха я под мой надзор. Полковник Брукс се съгласи с мене, че пращането й в затвор в тази фаза на войната няма да даде никакви резултати.
— Значи трябва да бъде държана под ключ?
— Засега.
— Тя почти не се храни, яде колкото птиче. Защо да не й позволим да се движи вътре в къщата?
— Ще взема решение, когато му дойде времето.
Еме разбра, че Ник се е върнал, когато чу дълбокия му глас да отеква в преддверието. Искаше й се той да дойде при нея и да й каже каква съдба я очаква. Дали не намираше някакво извратено удоволствие в това, да я държи в неведение относно участта й? Късно през нощта го чу да минава покрай стаята, да спира за момент и после да отминава, внезапно забързан. Проклет предизвикателен янки!
Тя лежеше на леглото, но очите й отказваха да се затворят. Сънят бягаше от нея почти всяка нощ поради непоносимото й положение като затворничка на Ник. Къщата беше тиха. Вероятно всички вече бяха заспали. Изведнъж Еме дочу странен звук откъм вратата и се обърна настрани. Със странно предчувствие загледа как вратата полека се отваря… и миг след това позна леко прегърбената фигура на Савана.
— Савана, как…
— Шшт, миличка, знаеш, че няма как да не намеря начин да те видя. Добре ли си? Тия янки не са ти направили нищо лошо, нали?
Тя затвори вратата, но в бързината не спусна резето докрай.
— О, Савана, колко се радвам да те видя! — извика Еме, прегръщайки побелялата стара жена. — Как влезе? Капитан Дръмънд знае ли, че си тук?
— Едно по едно, миличка. Намерих резервните ключове. Знаех, че са забутани някъде, но ми трябваше малко време да ги открия. Капитан Дръмънд сигурно ще нареди да ме арестуват, ако разбере, че съм тук.
— Кажи ми какво е положението, Савана. Някой споменал ли е какво ще стане с мене?
Савана тъжно поклати глава.
— Не съм чула нито думичка. Но все си мисля, че капитанът няма да иска да те прати в затвора. Ако беше така, да те е отвел заедно с господин Гарсън. Защо го направи, миличка? Нали ти казах да не се бъркаш в тия работи?
Поговориха още малко, без да усетят, че Ник, алармиран от шестото си чувство, се е събудил. Нещо го накара да излезе в коридора и да спре пред вратата на Еме. Тихите гласове привлякоха наостреното му внимание. Внезапен пристъп на гняв го разтърси, когато забеляза, че вратата не е добре зарезена, и той я открехна лекичко, питайки се как посетителят на Еме е успял да влезе вътре, когато ключът от стаята е в джоба на панталоните му.
— Има нещо между тебе и капитан Дръмънд, нали? — чу Ник думите на Савана.
— Въобразяваш си — укори я нежно Еме.
— Напоследък много мислих за таткото на Бранд и много неща си идват на мястото.
Еме замръзна. Ако Савана е отгатнала кой е истинският баща на Бранд, рано или късно и Ник щеше да се досети.
— Какво точно си идва на мястото, Савана? — запита Ник.
Савана трепна силно.