Выбрать главу

Около пладне срещна патрул на съюзната армия. Веднага позна капитана и двамата се поздравиха приятелски.

— Брус Бърч, какво правиш тук толкова близо до линиите на конфедератите? Мислех, че си с генерал Шърман.

— Радвам се да те видя, Ник — отвърна Брус. — Отскоро ме прехвърлиха. Сега трябва да ловя конфедерати дезертьори. Нападат околните ферми, грабят и убиват. Няма и седмица, двама дезертьори убили един фермер и изнасилили жена му — пред децата им. Искам да хвана тези мъже, Ник, непременно трябва да ги хвана.

— Отдавна ли обикаляш тук? — запита Ник.

— От няколко дни — отвърна Брус. — И няма да си тръгнем, докато не заловим тези двамата.

— Да сте виждали наблизо една жена? — запита Ник с надежда. — Красива млада жена с руса коса и светлокафяви очи?

Бърч потърка замислено брадичката си.

— Не съм сигурен дали е същата жена, която търсиш, обаче вчера видях една жена. Но не беше сама. С нея имаше една слугиня и болно дете. Каза, че отиват да търсят лекар. Какво е направила?

— От няколко седмици е под мой надзор — каза Ник, внимателно избягвайки да споменава факта, че Еме е шпионка. — Тръгна без мое позволение и непременно трябва да я намеря. Прати болното си дете и слугинята обратно във „Високите дъбове“, където сме разквартирувани, и замина сама.

— Сама? — повтори Бърч, поклащайки глава с явно неодобрение. — Глупаво е било от нейна страна. Наоколо се навъртат опасни мъже.

— Трябва да я намеря, Брус, преди да й се е случило нещо лошо. Сигурен ли си, че наблизо има дезертьори?

Бърч кимна.

— Зърнахме ги вчера, но ни се изплъзнаха, скриха се в гората. Тъкмо щях да наредя на войниците да тръгнат да претърсват, когато те видях.

Внезапно предчувствие стресна Ник.

— Имаш ли нещо против да дойда с вас?

— Напротив. — Бърч издаде заповед и патрулът потъна сред гъстия храсталак. Двамата с Ник потеглиха редом. — Каква ти е тази жена, Ник? Чух, че си се сгодил за дъщерята на генерал Блекуел.

— Дълга история, Брус. Достатъчно е да кажа, че отношенията ни с Еме са доста сложни. Колкото до Реджина Блекуел, съмнявам се, че ще си подхождаме.

— Значи така — проточи Брус. — Твоята Еме трябва да е забележителна жена, за да се откажеш от генералската дъщеря. Предполагам, южнячка е.

— Напомни ми да ти разкажа цялата история, след като свърши войната — каза Ник, не желаейки да говори за Еме, когато чувствата му бяха още толкова кипящи. — Най-важното сега е да я намеря.

Еме се събуди с чувството, че бавно се задушава. Видя светлина пред себе си и в пристъп на паника си спомни, че снощи се беше укрила под един паднал ствол, за да избяга от Кълън и Роли. Насочи се към светлината, подаде глава и предпазливо се огледа на всички страни. Не видя жив човек, затова излезе и се опита да се свести, застанала на треперещите си крака.

Намръщи се и се помъчи да си спомни в коя посока бяха линиите на конфедератите. Решавайки, че се е загубила, тя тръгна напосоки, като се оглеждаше за Кълън и Роли. Беше прекарала отвратителна нощ в една мизерна хралупа и нямаше намерение да се остави пак да я хванат. Но за съжаление злата съдба беше решила другояче. Докато се опитваше да намери пътя и да излезе от гората, усети как някой се хвърля изотзад и я хваща за косата.

— Пипнах я! — изграчи Кълън.

Еме извика от болка, но ръката на Роли запуши устата й.

— Млъквай, кучко! Да не искаш янките да ни извият вратовете?

Точно в този момент Еме не би имала нищо против да види някой янки.

— Мърдай — заповяда Роли и я бутна. — Да не мислиш, че можеш да ни избягаш?

Тъй като вече се беше напълно развиделило, Еме можа добре да огледа нападателите си.

Роли, по-младият, беше висок и мършав. Изглеждаше лукав, с бягащ поглед. Черно-синя четина скриваше лицето му. Косата му висеше на мръсни кичури, дрехите му представляваха съчетание между сиви и кафяви парцали. Кълън изглеждаше десетина години по-стар от приятелчето си, но явно се подчиняваше на по-младия. Беше среден на ръст и слаб като клечка. Побелялата му коса стърчеше на всички страни, брадата му беше прошарена и рядка. Облеклото му беше също толкова окъсано, колкото и това на Роли, изтърканите му ботуши се крепяха с помощта на платнени превръзки, откъснати от дрехите.