— Студено е.
— Ще се освежиш, преди да тръгнем обратно към „Високите дъбове“.
Наистина беше прекрасно, призна пред себе си Еме, така освежително за изподраната й кожа. За миг забрави целия ужас от преди малко и причината, която я беше накарала да напусне „Високите дъбове“, докато обръщаше лице към слънцето и се плискаше в студената вода.
Ник не можеше да откъсне очи от тази морска нимфа, лудуваща в плиткия поток. Гърдите й под ризата бяха високи и меко заоблени и той си спомни как съвършено прилягаха в дланите му. Искаше да запрати предпазливостта по дяволите и да нагази при нея във водата, да я вдигне високо в ръцете си и да я притисне към мъжествеността си.
Искаше да я натупа, задето беше изложила себе си и Бранд на такава опасност.
Искаше да я люби, докато главата й не се замае от наслада.
Искаше…
Еме.
Не съзнаваше, че беше изрекъл името й на глас, когато тя се обърна и го погледна с широко отворени очи, в които се четеше въпрос. Не каза нищо, само го погледна, сякаш в отговор на неизреченото му желание. Той не дочака тя да направи първата стъпка, а сам тръгна към нея. За миг дрехите му се озоваха на земята при нейните. Еме стоеше неподвижна като статуя, когато той се приближи към нея, не можейки да помръдне, дори да беше искала. Зелено-синият цвят на водата се отразяваше в очите му. Но не само това видя Еме в напрегнатия му поглед. Тя зърна там отчаяна жажда и изгарящо желание, и нещо друго… нещо, което стигаше много по-дълбоко.
Той стоеше пред нея, горещото му тяло предаваше топлината си на ледената вода. Тя усети дъха му на лицето си, вдъхна дълбоко аромата му, затвори очи пред болката на мисълта, която се разрастваше в сърцето й. Борещите се една с друга мисли замряха, когато устата му плени нейната със своя изгарящ плам. Целувката му нямаше край, устните му изгаряха шията и клепачите й, после отново се връщаха на устата й, похищавайки я с нежни целувки, докато дъхът не започна да не й достига.
— Господи, Еме, не разбираш ли, че можех да те изгубя? Трябва да те напляскам, задето замина така, но искам само да те любя. Вече не съм същият, откакто те намерих отново. Не знам какво става с мене, но знам, че когато те любя, получавам повече наслада, отколкото съм си мислил, че е възможно.
Еме вдигна очи над рамото му, без да казва нищо. Страхуваше се от думите, които можеше да изрече, страхуваше се да не загуби гордостта си, душата си. Но когато беше в прегръдките на Ник, не се страхуваше от нищо. Ако тези противоречиви мисли я плашеха, последната я ужасяваше. Любов и омраза — можеше ли да ги обърка?
— Кажи нещо, Еме, каквото и да е — замоли я Ник, смутен от мълчанието й.
Нима още беше в шок от неотдавнашното изпитание?
Тогава тя го погледна с мек, блеснал поглед. Искаше да му каже, че е трябвало да избяга от „Високите дъбове“, че не е можела да си позволи да го обича, че нейният син е негов син, но не е можела да го признае от страх, че може да загуби Бранд. Отвори уста, но думите, които произнесе, бяха толкова шокиращи, в такъв контраст с мислите й, че тя се усъмни в здравия си разум.
— Люби ме, Ник.
Ник изстена, реагирайки с готовност на молбата й. Слабините му пулсираха, болезнено изпълнени с желание.
— Еме!
Той я зацелува, притискайки я плътно до себе си, карайки я да се изправи на пръсти, като същевременно събличаше тънката риза, за да я хвърли на обраслия с трева бряг. Когато тя отговори на целувката му, притискайки се плътно към него, той затрепери от силата на желанието си.
Тя вече не беше отпусната и неподвижна в ръцете му. Беше подлудяла, прегръщаше го здраво и почти го задушаваше в стремежа си да се слее с него. Той я хвана през кръста, вдигна я, докато гърдите й се оказаха на височината на устата му, и засмука силно зърната й, което я накара да извика. Тя се впи в него. Водата закипя наоколо им, когато той я пусна отново да стъпи на дъното, раздели краката й и плъзна ръце нагоре по мократа вътрешна повърхност на бедрата й.
Когато пръстите му я намериха, тя извика, а краката й се разтрепериха. Стисна раменете му, едва дишайки, с отметната глава, а дългата й руса коса се разстла във водата.
— Тихо, скъпа — изрече той, изгаряйки кожата й с дъха си. — Знам какво искаш, и аз го искам.
Пръстите му се пъхнаха в нея и той усети разтърсващите я спазми, пое виковете й в устата си, усещайки как нараства и се втвърдява. Вдигна я, накара я да увие крака около кръста му и влезе мощно в нея, толкова дълбоко, че усети как докосва утробата й. Забил крака в пясъчното дъно на потока, той започна да влиза и да излиза с мощни тласъци, хвърляйки тялото й в такава треска, че тя едва не полудя.