След като се подкрепиха с храната и напитките, които им бяха предложени, капитан Фелдън и помощникът му продължиха по пътя си, оставяйки Еме дълбоко замислена. В Атланта ли е Ник или в Джоунсбъро? Мъртъв ли е или жив? Не можеше да разсее ужаса, който тегнеше в сърцето й.
Бранд оздравя от шарката и поради някаква необяснима причина прекарваше часове наред на верандата, загледан в дългата алея, която водеше към главния път. Когато Еме го запита какво търси, отговорът му я стресна.
— Гледам за капитан Дръмънд, мамо. Той обеща да се върне. Нали не мислиш, че му се е случило нещо?
Еме не можа да намери думи. Знаеше, че Бранд е привързан към Ник, но кога този янки беше успял да стане толкова важен за сина й? Макар че помежду им имаше кръвна връзка, тя нямаше представа, че Бранд може да я усеща. Ако Ник загинеше във войната, той щеше да бъде лишен и от истинския си баща, както беше лишен от приемния. Нищо честно нямаше във войните.
На втория ден на септември Бранд, кацнал на парапета на верандата, забеляза един фургон, който бавно свръщаше към алеята.
— Мамо, идва някой!
Предполагайки, че това са поредните бежанци от Атланта, Еме излезе при него на верандата. Храната, която Ник им беше оставил, почти беше привършила и тя се разтревожи, че може да предложи само вода на горките хора, които сигурно идваха тук да търсят храна и подслон. Малкото останала храна трябваше на всяка цена да се запази за Бранд.
Когато фургонът спря, Еме с изненада видя, че го кара войник със синя униформа. Досега всички идващи в имението бяха конфедерати. После позна сержант Джоунс и сърцето й заби силно. Да не би Ник да се връща? Да не би сержант Джоунс да кара трупа му? Изтича към фургона още преди да беше спрял.
— Какво има, сержант Джоунс? Капитан Дръмънд ли е?
— Не, госпожо — отвърна Джоунс, без да смее да я погледне в очите. — Лейтенант Дил е. Улучиха го при Джоунсбъро. Полевата болница е толкова претъпкана, че предпочетох да го доведа тук. Не е сериозно, но се страхувам, че може да се получи гангрена, ако куршумът не се извади.
— Внесете го вътре — разпореди се Еме. — Сложете го в предишната му стая горе. Не съм лекар, но двете със Савана ще успеем да извадим куршума. Къде е ранен?
— В лявото бедро. Загуби много кръв, но успях да спра кървенето.
Дил изстена, когато Джоунс го изнесе от фургона.
— Съжалявам, че ви притеснявам, госпожо Тревър, но ме е страх да не загубя крака си, ако лежа на земята, докато лекарите стигнат до мене.
— Всичко е наред, лейтенанте. Раненият си е ранен, без значение какъв цвят е униформата му. — И към Джоунс: — Свалете му дрехите, докато Савана приготви нещата, които ще ни трябват, за да извадим куршума.
— Виждали ли сте капитан Дръмънд? — запита Бранд. Гласчето му сепна Еме. Тя беше забравила за него, докато се разпореждаше какво да направят за ранения. Но сега се обърна към Джоунс, очаквайки напрегнато отговора му. И тя самата нямаше търпение да му зададе този въпрос още щом го зърна.
— Да, сержанте, какво става с капитан Дръмънд?
— Той ни водеше при Джоунсбъро, госпожо Тревър — каза Джоунс, подбирайки внимателно думите си. Всички в отделението на Ник знаеха за странните отношения между вдовицата Тревър и капитана. — Бяхме в състава на армията на генерал Хауърд, трябваше да се срещнем по-късно в Атланта с останалите войски на Шърман.
— Значи той е добре! — каза тя въодушевено.
— Аз… ами, тоест… Не съм сигурен.
— Какво?
Лейтенант Дил го видял да пада на бойното поле.
— И сте го оставили? — изрече смаяна Еме. — Как можахте да направите такова нещо? — Изведнъж тя замръзна. — Не е мъртъв, нали?
Бранд започна да плаче и Савана веднага дотича от кухнята.
— Какво има? Какво става с Бранд?
— Всичко е наред, скъпи — каза Еме и взе детето на ръце. Честно казано, и на нея й се щеше да се разплаче. Но каза на Савана: — Лейтенант Дил е видял Ник да пада в боя. Моля те, заведи Бранд вътре, докато поговоря със сержант Джоунс. Лейтенантът е ранен. Кипни вода и приготви инструменти да извадим куршума от крака му. Когато се приготвиш, донеси всичко горе.
Бранд се задърпа, но когато Еме го увери, че никой не е казал, че Ник е мъртъв, той последва кротко Савана.
Тя започна отново да разпитва Джоунс едва след като той занесе Дил горе и го настани на леглото.
— Сега, сержанте, разкажете ми всичко, което знаете за капитан Дръмънд.