Еме размишляваше дълго и усилено дали да каже на Ник, че той е бащата на Бранд. Въпреки факта, че се беше заклела да му каже истината, когато той укрепне достатъчно, за да я чуе, тя все още се колебаеше. Не можеше да не си спомни какво й беше казал преди да замине. Подозираше, че е възможно той да е бащата на Бранд, и й каза, че има намерение да отгледа сина си, ако подозренията му се окажат истина. В какво положение я поставяше това?
Възможността да загуби Ник беше катализаторът, който накара Еме да си признае, че го обича. Да го загуби завинаги беше толкова страшна мисъл, че тя беше рискувала живота си, за да отиде до Джоунсбъро и да го намери. А когато го беше намерила, след като отказа да се предаде и да се върне във „Високите дъбове“, не можеше да го остави да умре заедно с останалите безнадеждни случаи, чието положение беше твърде тежко, за да бъдат лекувани. Знаеше, че беше поела сериозния риск да пусне някой куршум срещу горкия измъчен от работа лекар, но трябваше да го накара да погледне сериозно на молбата й.
За щастие, майор Белоус беше състрадателен човек и не настоя тя да бъде пратена в затвора, задето се беше осмелила да се прави на господ с пациентите му. Еме много лесно успя да го убеди да й позволи да откара Ник във „Високите дъбове“, защото изтъкна, че там ще може да му осигури много по-добри грижи, отколкото претрупаните с работа санитари в полевата болница. Нямаше представа колко време ще й бъде позволено да го задържи при себе си в имението, но дори няколко дни можеха да натежат много в битката за запазването на живота му.
Няколко дни, след като Еме беше докарала Ник във „Високите дъбове“, той се събуди с абсолютно ясно съзнание — за първи път. Знаеше къде се намира, спомняше си, че е бил ранен при Джоунсбъро, че го бяха отнесли в полевата болница, че там Еме се беше грижила за него. Дори си спомняше пътуването с нейния фургон до „Високите дъбове“ и появата на капитан Брус Бърч.
През прозореца навлизаха ярки слънчеви лъчи и Ник премига няколко пъти, за да проясни погледа си. Озърна се наоколо, търсейки да види Еме, и очите му попаднаха на сериозното личице на Бранд, надвесено над него. Изражението му толкова приличаше на неговото собствено, че дъхът му заседна мъчително в гърлото. Изведнъж Ник осъзна, че не за първи път се събужда и вижда Бранд да бди над него. Опита се да се усмихне, но лицето му се сгърчи от болка. Изведнъж Бранд излетя от стаята. След броени минути се върна, дърпайки Еме след себе си.
— Виж, мамо — завика възторжено, — нали ти казах, че капитан Дръмънд се е събудил.
— Как се чувстваш, Ник?
Тя искаше да му каже толкова много неща, но не можеше да се съсредоточи — от радост, че за първи път след раняването му го вижда напълно способен да се владее.
— Сякаш съм ходил до ада. — Гласът му беше изтънял и дрезгав, защото дълго време не го беше употребявал. — Откога съм тук?
— Почти една седмица. Сега за първи път даваш признаци, че осъзнаваш къде си. Гладен ли си?
— Умирам от глад.
Още един добър признак, помисли радостно Еме.
— Савана вари бульон долу в кухнята. Доктор Белоус беше така добър да ни даде малко храна. — Тя се обърна към Бранд. — Кажи на Савана да донесе бульон, докато аз сменям превръзката на Ник.
Момчето изскочи, без да възрази.
— Еме, не знам как да ти благодаря. Ако не беше ти, вече да съм умрял.
Той се взря в нея, видя тъмните сенки под очите й, уморените гънки около устата й и разбра, че й дължи много повече от живота си.
— Как накара доктора да се заеме толкова бързо с мене? Знам как работят полевите болници. Които имат по-големи шансове, ги оперират първи, безнадеждните случаи ги оставят за най-накрая. Знаех, че раната ми е тежка.
Лицето на Еме се обагри в гъст пурпур.
— Стой спокойно, докато ти сменям превръзката.
Той хвана ръката й.
— Еме, зададох ти въпрос. Какво направи, за да накараш доктора да ме поеме веднага?
— Направих каквото трябваше, Ник. Щеше да умреш, ако не се бяха заели незабавно с тебе. Куршумът те беше улучил в гърдите и беше разкъсал белия дроб. Ако доктор Белоус не те беше оперирал на момента, нямаше да оживееш, затова аз… насочих пушката към него и той се съгласи да се заеме веднага с тебе. После останах в операционната палатка и наблюдавах как те оперира.
— Господи, ти си направила това? Изненадан съм, че не е заповядал да те обезоръжат и да те затворят.
— Доктор Белоус е състрадателен човек, Ник. Мисля, че разбра колко съм отчаяна.