Сержантът се изплю с арогантност, която порази Еме.
— И очаквате да ви повярвам? — Обърна се към хората си, стълпени зад него. — Хайде, момчета, започвайте.
Мъжете слязоха от конете. Един извади факли от един конопен чувал, друг започна да ги пали.
— Предупредих ви, госпожо, най-добре изкарайте семейството си от къщата.
С предизвикателно блеснали очи Еме вдигна пушката, докато Савана се целеше с пистолета.
— Само да мръднете, и сте мъртви. Вътре има малко дете и един от вашите капитани. Никой няма да подпалва „Високите дъбове“.
Сержантът се ухили мрачно.
— Кой казва това? Може би ще се позабавляваме малко с вас, след като свършим, щом се държите така лошо.
Хвана дулото на пушката и го бутна настрана. Куршумът изхвърча, без да нарани никого. Пистолетът на Савана беше обезвреден по същия начин. Но изстрелът на Еме все пак успя да събуди Ник.
— Може пък първо да се позабавляваме, а после да се занимаем с къщата — каза сержантът, хващайки Еме, и я притисна плътно към себе си.
Допирът на тялото й събуди други, по-настоятелни нужди. Мъжете наоколо се спогледаха алчно.
— Не я пипай! — изкрещя Савана, борейки се да се освободи от стискащия я войник.
Старата негърка получи силен удар по главата, който я просна в безсъзнание.
— Савана! — изпищя отчаяно Еме, когато я видя да пада. Дори ако Ник се събудеше от шума, какво би могъл да направи един мъж срещу десет?
— Няма й нищо, госпожо — каза сержантът. — И на вас няма да ви се случи нищо, ако ни дадете това, което искаме.
Грубите му ръце започнаха да мачкат гърдите й и се спуснаха надолу към корема.
— Махни си мръсните ръце от нея.
Десет глави се обърнаха към гласа. Ник стоеше на прага, стиснал зареден пистолет, със свирепо изражение на лицето. Беше успял да си облече униформата и Еме разбра, че сигурно му е струвало огромни усилия.
— Кой сте вие, по дяволите?
— Капитан Никълъс Дръмънд от федералната армия. Вие кой сте?
— Сержант Уейн Пурди от федералната армия. Откъде да знам дали казвате истината? Може да сте смъкнали униформата от някой умрял.
— Ако не искате да ви пратя на военен съд, предлагам да се махнете оттук заедно с хората си. Госпожа Тревър е дала подслон на ранени войници от федералната армия и не заслужава домът й да бъде изгорен.
— Заповедите са си заповеди, капитане… ако сте капитан. Не трябва да остават никакви постройки. Шърман смята, че преди да спечелим войната, трябва духът на противника да бъде пречупен, а това означава да бъдат изгорени домовете и посевите.
— Не и този дом, сержант Пурди. Горе в стаята ми има заповед, с която се забранява разрушаването на този дом, докато в него има федерални войски.
— Не виждам войски — възрази намусено сержантът.
— А аз какво смятате, че съм? — отвърна студено Ник. Лицето му беше изтощено и пепеляво, Еме се уплаши, че всеки миг ще припадне, преди да е успял да убеди войниците да си тръгнат.
— Еме — повика я Ник. Гласът му беше достатъчно уверен, макар тя да знаеше, че силите всеки момент могат да го напуснат. — Иди горе и донеси заповедите, за които казах на сержант Пурди. В бюрото са, в една кожена папка.
Пурди не възрази, когато Еме мина с рамото напред покрай него и побърза да влезе в къщата, за да изпълни молбата на Ник. Той можеше да се съмнява в претенциите на Ник, но имаше достатъчно разум, за да поиска да види доказателствата. Неподчинение на заповед, издадена от офицер, представляваше сериозно нарушение, а посегателство срещу офицер беше напълно достатъчно, за да го изправят пред взвода за разстрел.
Еме се върна след малко, носейки папката. Ник извади един лист и го подаде на Пурди.
— Можете да четете, нали? — запита той презрително.
Пурди му хвърли поглед, пълен с отровни чувства, и се намръщи, мъчейки се да вникне в съдържанието на документа. Наистина, в образованието му имаше сериозни пропуски, но въпреки това разбра достатъчно думи, за да му стане ясно, че Ник казва истината. Плантацията „Високите дъбове“ трябваше да бъде изключена от заповедта за всеобщо унищожение. Най-малкото, докато там се намират федерални войски. Спорно беше дали един офицер представлява войска или не, но Пурди реши да не насилва късмета си.
— Ако вие наистина сте капитан Дръмънд, съжалявам, че се усъмних — каза сержантът, все още недостатъчно убеден.
Не го беше грижа толкова за опожаряването на плантацията, но искаше жената. Можеше заедно с хората си съвсем лесно да обезоръжи този, който се представяше за федерален офицер, но рано или късно щеше да стане ясно, че са извършили посегателство срещу офицер. Пурди имаше намерение да гради кариера в армията и един такъв инцидент лесно би могъл да съсипе плановете му. Не си струваше да рискува заради една жена.