— Но нещата не ми харесват. — Изведнъж лицето му просветна. — Нали… нали не си бременна? Възможно е да чакаш дете от мене.
— Не! Искам да кажа, не е това. Просто… — Господи, какво да му каже?
— Какво има, Еме? Най-добре е да ми кажеш, защото рано или късно ще разбера.
Наистина щеше да разбере, предположи тя. Скоро нямаше да остане никаква храна.
— Аз… от време на време не ям.
— Защо? — Внезапно лицето му се наля с гъста червенина, когато разбра отговора. — Разбира се, няма достатъчно храна за всички. Колко съм глупав! Имаш ли някакви пари?
Еме поклати отрицателно глава. Малкото пари, които имаше, отдавна бяха похарчени.
— Защо, по дяволите, не ми казваш нищо? Имам малко пари. Не са кой знае колко, но ще стигнат да се купи храна. Савана може да отиде до Атланта. Донеси ми портупея.
Еме го взе от облегалката на стола, където беше преметнат, и му го подаде. Той извади оттам пачка банкноти и ги пъхна в ръцете й.
— Парите сега не ми трябват.
Нуждата от провизии беше огромна, затова Еме не се възпротиви на щедростта на Ник.
— Може би трябва аз да ида до Атланта.
— Не, изпрати Савана. За тебе не е безопасно да се движиш сама из града. Мога да си представя какъв хаос е там в момента.
Тя кимна и се приготви да излезе.
— Еме. — Блестящите му зелени очи я изгледаха сериозно. — Моля те, остани да спиш при мене тази нощ. Имам странното усещане, че скоро ще трябва да си замина.
След моментно колебание тя кимна в знак на съгласие, и на нея й се струваше, че предположението му е вярно. Освен това, тази нощ щеше да бъде идеалният момент да му каже за Бранд. Беше изчакала достатъчно дълго и каквото и да станеше, той трябваше да узнае, че Бранд е негов син.
В стаята светеше само една лампа, когато Еме дойде и се мушна в леглото до Ник. Помисли, че е заспал, и се опита да не го събужда, но ръцете му се плъзнаха около нея и я придърпаха към него. Той беше гол под завивките.
— Мислех, че спиш.
— Чаках те.
— Ето ме, сега можеш вече да заспиваш.
— Спах почти цял ден вчера и цялата последна нощ. Точно сега не ми се спи.
Едната му ръка погали гърдите й. Той я милваше бавно, ръката му изследваше всяка извивка, пръстите му се вмъкваха във всяка ямка. Започна да търкаля зърната й между палеца и показалеца си, докато не се превърнаха в твърди възелчета.
— Ако бях заподозряла, че имаш предвид нещо друго освен съня, щях да откажа да дойда. Още не си достатъчно добре за онова, което имаш предвид.
— Ще ти докажа, че грешиш, скъпа.
Той се наведе над нея и устата му плени нейната властно и настоятелно. Нямаше нищо безсилно в целувката му. Устата й се отвори, езикът й срещна неговия, приканвайки го вътре във влажната топлина.
Ник изстена в устата й. Усещаше болка, но не от раната. Отдавна — толкова отдавна — не се беше любил с нея.
— Докосни ме, скъпа. Почувствай колко силно те желая.
Тя не можа да устои. Ръцете й започнаха да галят широките му гърди, вкусвайки топлината и твърдостта им. После бавно слязоха към стегнатия му плосък корем, тесния ханш и почти плахо се насочиха към мощта, издигаща се сред твърдите къдрави косми.
— О, господи!
Одързостила се от вика му, Еме хвана члена му в двете си ръце и започна да го гали нагоре-надолу в инстинктивен ритъм. Задържа го така няколко мига, преди Ник да извика: „Спри!“ и да хване ръцете й.
Твърде дълго беше останал без жена, за да понесе това мъчение.
— Свали си нощницата, скъпа.
Помогна й да измъкне изпокъсаната дреха над главата си, а после я хвърли на пода.
— Не искам да ти причинявам болка.
Гласът й трепереше от страстта, който той беше пробудил у нея.
— Няма да ми причиниш, ако го направим както трябва.
Когато ръката му се плъзна надолу между бедрата й, тя издаде лек вик и се притисна към пръстите му. Той я намери влажна и готова за него.
— Разтвори си краката. Така. Ох, колко си топла и влажна. По-широко, скъпа.
Тя се подчини, докато пръстът му се пъхаше в нея. Той се надвеси над нея и започна нежно да облизва твърдите връхчета на гърдите й, после ги засмука и тя извика. След това той ги успокои с нежни облизвания. Всяко докосване на устните му като че ли достигаше до онова скрито място между бедрата й, където пръстите му я подлудяваха от разпалващо се желание.
— Ник, о, моля те.
— Скоро, скъпа, скоро. Искам да почувстваше нещо прекрасно.
Когато възглавничката на палеца му започна да дразни извънредно чувствителното възелче на плътта й, скрита сред русите косъмчета, кръвта забуча в ушите й.
През нея премина внезапна, дива тръпка, докато пръстите на Ник продължаваха сладкото мъчение.
— Толкова си чувствителна — изстена той в наслада.