— Еме. — Зелените му очи се замъглиха от угризения. — Не исках да се случи по този начин.
— За какво говориш? — запита Реджина. Присвитите й очи се спуснаха по Еме, после се върнаха към Ник. — Има ли нещо между тебе и това… това жалко създание, което трябва да знам?
Еме изфуча гневно. Някога тя се беше обличала също толкова хубаво, колкото и годеницата на Ник.
— Нищо, което да заслужава внимание.
Язвителната й забележка накара Ник да трепне.
— Може би трябва да влезем вътре — предложи Ник, — да поговорим насаме.
Без да чака отговор, той тръгна към кухнята. Почувствал внезапна умора, се отпусна на най-близкия стол. Еме и Реджина се изправиха до него и си размениха гневни погледи.
— Еме, това е Реджина Блекуел. Тя е… беше… моя годеница.
14
Ред беше на Реджина да изфучи сърдито.
— За първи път чувам за разваляне на годежа.
— Смятах да ти пиша, Реджина, макар че бих предпочел да ти го кажа лично. Честно казано, нямах представа къде си. Ти придружаваш баща си във всичките му походи, така че нямах представа как мога да те намеря с писмо.
— Разваляш годежа ни заради тази… тази личност?
И тя посочи с презрителен жест към Еме, която явно не обърна внимание на думите й.
— Разбира се, че не — възрази Еме. — Никога не е имало някакви намеци за любов или брак между Ник и мене. Запознахме се преди пет години. Тогава го мразех и сега също.
Лицето на Реджина веднага се проясни. Положението не беше толкова лошо, колкото беше сметнала. Явно Ник нямаше особени чувства към тази жена.
Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна в дълга, болезнена въздишка.
— Тогава не виждам проблем — заяви Реджина. — Готов ли си да тръгваме, скъпи? Татко ни чака с нетърпение в Атланта. Няма да сбъркам, ако кажа, че тебе те чака и повишение.
Изведнъж Савана нахлу откъм задната врата с пушка в едната ръка и два заека в другата.
— Какви са тия янки, миличка? Какво искат?
— Всичко е наред, Савана — каза Еме. — Дошли са за Ник.
— Къде е Бранд?
— Със сержант Джоунс — отговори Ник. — Нищо лошо няма да му се случи.
— Коя е тази? — запита негърката, посочвайки с пушката към Реджина.
— Не насочвай това нещо към мене — предупреди я с негодуващ тон Реджина.
— Дамата е годеница на Ник — каза Еме, преди Ник да успее да отговори.
Савана впи в него черните си очи.
— И това ако не е чудо! — Но разбирайки, че присъствието й не е желателно, добави: — По-добре да одера тия зайци.
Обърна се и излезе, но не преди да изгледа Ник така, че да му стане съвършено ясно какво е мнението й за него.
Ник с нежелание осъзна, че няма друг избор, освен да напусне „Високите дъбове“ с Реджина и ескорта, пратен за него. Беше чудо, че му позволиха да остане толкова време тук. Знаеше, че му предстои да се върне към изпълнение на дълга си, но така му се искаше да остане във „Високите дъбове“ с Еме и Бранд. Пристигането на Реджина беше напълно неочаквано и нежелано. В същото време как да откаже да се ожени за генералската дъщеря. Еме и нейният син бяха толкова не на място в тази ситуация.
— Реджина, моля те, изчакай отвън. Бих искал да поговоря насаме с Еме.
— Няма нужда от разговори насаме, Ник — каза Еме. Гласът й беше равен, лишен от всякакви емоции. — Вече си казахме всичко, каквото трябваше.
— Моля те, Еме. Има още нещо между нас, което се нуждае от изясняване.
— Не мога да си представя какво ли ще е.
— Нали я чу, Ник, няма какво повече да спечелиш, като се бавиш тук — намеси се Реджина, поставяйки покровителствено ръка на рамото му. — Там, където отиваме, има истински лекари и те ще те наблюдават, докато се възстановяваш.
Ник отмести леко ръката й.
— Помолих те да ме изчакаш в каретата, Реджина. — Гласът му беше неумолим, зелените ум очи — хладни и неиздаващи никакви угризения. Реджина хвърли гневен поглед към Еме, сви рамене и излезе от кухнята.
— Това не беше необходимо — изрече Еме с обвиняващ тон. — Харесва ли ти да наскърбяваш жените?
— Никога не съм искал да наскърбявам някого, Еме. Разбирам, че беше пропуск от моя страна да не напиша на Реджина за решението си да разваля годежа, но сега времената са несигурни и невинаги е удобно човек да постъпва така, както иска.