— Можеше да ми кажеш, че си бил сгоден, че ще се жениш.
— Щеше ли да има някакво значение? Предназначени сме един за друг, скъпа, толкова е просто.
— Изобщо не е просто, Ник — възрази с горчивина Еме. — Току-що получих потвърждение, че първото ми впечатление за тебе е било правилно. Ти си измамник, лъжец и женкар. Колкото по-скоро излезеш от живота ми, толкова по-добре.
Ник пребледня.
— Не искаш да кажеш това.
— Говоря напълно сериозно. Предлагам да не караш годеницата си да чака.
Ник се изправи с мъка.
— Ами Бранд?
— Какво за Бранд?
— Време е да признаеш, че е мой син.
— Не мога да признавам нещо, което не е вярно.
— По дяволите! Знам, че Бранд е мой син. Чувствам го. Искам го, Еме. Искам да отгледам сина си. Искам той да познава истинския си баща. Сега е в такава впечатлителна възраст, когато се нуждае от мъжко влияние.
— Може би един ден ще се омъжа отново — каза Еме с надеждата да нарани Ник по същия начин, по който той я беше наранил. — И Бранд ще има баща. Но ако се омъжа, няма да е за такъв като тебе.
Ник пристъпи към нея и изстена, когато болката прониза гърдите му. Капки пот избиха по челото му, докато той се бореше да преодолее слабостта на тялото си. Първият порив на Еме беше да изтича към него и да му помогне, но тя остана на място, отказвайки да се подчини за пореден път на волята му. Той беше ловък и изкусен в умението да съблазнява, беше узнала това по трудния начин. Нито веднъж за всичките тези седмици не беше споменал за някаква годеница.
— Ти си моя, Еме, винаги си била моя — изпъшка Ник, борейки се с безпощадната болка. — Тъй като не смятах да се оженя за Реджина, след като само ти ме интересуваш, не виждах защо да ти казвам за нея.
— Безчувствеността ти ме ужасява. Моля те, тръгвай, Ник, ескортът ти те чака.
Той хвана ръката й, преди да беше успяла да се отдалечи, и я стисна силно, въпреки че още беше слаб.
— Няма да оставя това така, Еме.
— Нямаш избор.
— Върви по дяволите!
— Не, Ник, ти върви! Никога не си ме искал. Бях само средство, за да постигнеш една цел. Би направил всичко, за да ме накараш да призная, че Бранд е твой син. Не можеш да го вземеш. Бранд е мой. Сигурна съм, че Реджина ще ти народи много синове, затова моят не ти трябва.
Ник поклати глава тъжно и уморено. Изтощението дълбаеше жестоки линии около очите и устата му, но Еме не си позволи да се размекне.
— Грешиш, ако мислиш, че искам единствено Бранд. Вярно е, че обикнах детето, но това, което изпитвам към тебе, е…
— Страст.
Тя се опита да се освободи от хватката му, но той беше твърде силен за нея. Дръпна я към себе си, докато лицата им се озоваха на един инч едно от друго.
— Може би отначало беше вярно, но страстта няма нищо общо със сегашните ми чувства. Трябва да тръгвам, независимо дали искам или не, но това не е последният път, в който се виждаме. Ще накарам Реджина да разбере, че бракът ми с нея е невъзможен.
— Това няма значение.
О, Ник, защо не ми се довери? Защо не можа да ме обикнеш?
Тогава той я целуна, притискайки уста към нейната в отчаяно желание. Целувката му беше дълга и дълбока, Ник се опитваше да предаде всичко, което Еме бе започнала да означава за него, с тази последна целувка. Езикът му преодоля бариерата на зъбите й, вкусвайки аромата й, влажността й, докато ръцете му галеха гърба и ханша й, болезнено усещайки крехките кости под отслабналата й плът. Когато прекъсна целувката, и двамата бяха задъхани. Еме се дръпна, изтривайки уста с опакото на дланта си, но това не помогна, невероятният аромат на Ник оставаше дълбоко запечатан в паметта й.
— Готов ли си вече? — Реджина се появи на вратата, тупайки нетърпеливо с крак. — Татко е запазил отделна стая за тебе в болницата. Ще останеш там, докато бъдеш в състояние да пътуваш и да заминеш на север за по-специализирани грижи. Позволих си да пратя сержант Джоунс горе да събере нещата ти. Каза, че знае коя е твоята стая.
Изкривил лице от болка и мъка, Ник само можа да кимне. Пристъпи напред, олюля се и Реджина побърза към него.
— О, горкичкият ми, нека ти помогна.
Еме се извърна, не можейки да понесе властническото държание на годеницата на Ник, сякаш тя самата не беше нищо повече от въздух. Колко хубаво за него, че годеницата му е дъщеря на генерал. Според Еме Ник Дръмънд беше един нагаждач, който се възползва от всяка ситуация. Той се поколеба на вратата, обърна се, сякаш да й каже нещо, но размисли и продължи към вратата.
Бяха минали вече десет минути, след като Ник, Реджина и ескортът от войници бяха заминали, когато Еме излезе от вцепенението си. Би стояла така и още ако Бранд и Савана не бяха влезли в кухнята. Както обикновено, Бранд преливаше от въпроси.