— И си склонна да се продаваш, за да купиш храна за сина си.
Това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.
— Бих направила всичко, бих се отказала от честта си, но няма да допусна синът ми да гладува.
— И на тебе самата ти трябва да се понахраниш — каза Мона, хвърляйки критичен поглед към измършавялата фигура на Еме. — Клиентите ми харесват сочни жени, не искат нищо да им напомня за войната. И дрехите ти не са в особено добро състояние. Може би ще са необходими няколко дни, за да влезеш в добра форма, преди да те представя на клиентите си.
— Няколко дни! Но аз… аз имам нужда от парите сега. Мога да започна веднага.
— Няма да издържиш цялата нощ — намръщи се Мона. — Както си прегладняла и измършавяла, нямаш необходимата издръжливост за тази работа. Не, скъпа, ако искаш да работиш, ще трябва да ми позволиш да те поохраня, преди да започнеш. И да ти намеря дрехи, подходящи за тази професия. Косата ти също е в ужасно състояние. А аз трябва да пазя реномето си. Мъжете, които идват тук, очакват да намерят най-доброто и никога не съм ги разочаровала.
Еме закърши безпомощно ръце.
— Какво да направя? Парите ми трябват сега.
Изражението на Мона се смекчи. Не беше толкова безсърдечна, колкото можеше да се очаква от жена с нейния занаят. И тя като Еме познаваше безизходицата и отчаянието и не би се справила, ако не беше имало кой да й помогне.
— Мога да ти дам пари на заем, скъпа, макар че се съмнявам, че ще намериш някъде в Атланта да се продава храна.
— Но как оцелявате, щом няма храна? Всичките ви момичета изглеждат здрави и сити.
— Разбира се, федералните власти се грижат да получавам храна и лекарства, за да поддържам момичетата си в добро здраве. Ние сме много важни за доброто състояние на техните войски.
Еме се изчерви, смутена от безцеремонните думи на Мона, но решена да не се предава.
— Ето какво ще ти кажа, скъпа. Ще ти дам храна, колкото мога да отделя, а ти ще ми платиш от първия си приход.
— Ще направите ли това за мене? Откъде знаете, че можете да ми вярвате? Откъде сте сигурна, че ще се върна?
Погледът на Мона не трепна.
— Просто знам. Дори ще ти дам кон, за да се върнеш у дома. Твоят не ми изглежда много надежден. Можеш да заминеш утре сутрин. Ще чакам да се върнеш привечер. Дадено?
Мона беше не само много проницателна, когато трябваше да прецени нечий характер, но и притежаваше невероятен делови усет. Тя видя потенциала на Еме, скрит под непривлекателните дрехи. Още от пръв поглед разбра, че Еме Тревър притежава вродена красота и уязвимост — качества, които мъжете намираха за неустоими. Надяваше се Еме да стане любимка на клиентите й и да й донесе достатъчно печалба, за да компенсира заема, който й даваше.
Еме преглътна няколко пъти, преди да отговори. Знаеше, че щом даде дума, ще я удържи на всяка цена. Точно както веднъж беше рискувала честта си в игра на карти и беше платила по начин, който промени завинаги живота й, така и сега трябваше да бъде готова да компрометира репутацията си, като приеме щедрото предложение на Мона.
Нейната гордост срещу живота на сина й. Немислимо беше да ги сравнява. Гордостта й беше нещо незначително, сравнена с този огромен залог.
— Дадено, госпожице Мона. Ако ми дадете провизии за няколко седмици, ще ги закарам във „Високите дъбове“ и ще се върна веднага, готова да изпълня задължението си към вас. А вие ще си приспаднете стойността им от заплатата ми.
— Има ли някой във „Високите дъбове“, който да се грижи за сина ти, докато те няма?
Еме кимна, внезапно разтревожена от мисълта какво ще каже Савана, когато разбере, че любимата й възпитаница ще работи в публичен дом.
— Бавачката ми. Савана обича Бранд не по-малко от мене.
— Значи се разбрахме, скъпа. Можеш да спиш тук тази нощ, никой няма да те безпокои. Утре ще закараш у дома си провизиите, а когато се върнеш, ще те наглася и ще те представя на другите момичета. Не се тревожи, скъпа, ще се справиш.
— Ще работиш какво?
Старата бавачка изгледа Еме така, сякаш тя току-що й беше казала, че утре ще настъпи свършекът на света. Това по-лесно би могла да приеме.
— Намерих си работа, Савана. Има ли значение какво ще работя? Госпожица Мона е добра жена. Даде ми цялата тази храна и вярва, че ще се върна в Атланта.
— Тая работа няма да я бъде — светнаха с опасен пламък тъмните очи на Савана.
— Няма нужда да спорим, Савана, вече дадох дума. Връщам се при госпожица Мона.
— Само през трупа ми.
Еме въздъхна уморено.
— Ще нося още храна, когато мога да отделя малко време. И лекарства. Госпожица Мона ме прати при лекаря си и той ми даде лекарства за тебе и Бранд. Имам да плащам дълг и честта ми изисква да се върна, за да удържа на обещанието си.