Най-големият й страх беше, че няма да може да направи това, което се очакваше от нея.
Колкото повече наближаваше времето, когато трябваше да слезе по стълбите и да се присъедини към момичетата на госпожица Мона, толкова по-голяма паника я обземаше. Беше се опитала да не мисли за това, което щеше да стане тази вечер, но само смъртта можеше да я накара да забрави факта, че в мига, когато позволеше на някой мъж да легне с нея, това щеше да я превърне в курва.
Мисли за Бранд, повтаряше си тя. Мисли, че спасяваш живота на двама души, не за глупавата си гордост или чест. За какво щеше да й послужи честта, ако любимите й хора умрат от глад? Едно леко почукване на вратата я сепна и я изтръгна от мрачните й мисли. Вратата се отвори и Мона влезе, без да чака покана.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа — изгука възторжено тя. — Знаех си. Още си малко слабичка, но съм сигурна, че клиентите ми ще са също толкова доволни от тебе, колкото и аз. Не си нервна, нали?
— Аз… да, тревожа се. Не ми е лесно.
— С времето ще свикнеш — каза Мона с малко рязък, делови тон. — Знаеш правилата, нали? Аз водя преговорите. След като се уточним и се разберем за цената, отвеждаш клиента горе. Водя точни сметки за приходите на всяко момиче. Внимавай да не те изиграят. Не позволявам грубости. Ако някой клиент се опита да те излъже или да ти направи нещо, викаш на помощ някой от пазачите.
— Вярвам ви, госпожице Мона, това не ме тревожи. Просто не знам дали ще мога да направя каквото се очаква от мене.
— Не те държа насила тук, скъпа — припомни й Мона. — Ако имаше друг начин да изхранваш детето си, щях да те пусна, макар да ми дължиш пари. Вярвам, че ще ми ги върнеш.
— Вие ме приехте и ми дадохте храна за семейството ми във „Високите дъбове“. Няма да ви подведа. Освен това, и двете знаем, че в Атланта няма друга работа като за мене. Сделката си е сделка. Ще изпълня моята част.
— Знаех, че ще се чувстваш така. Това, което правиш тук, няма нищо общо с честта, трябва да оцелееш. Не си единствената жена, принудена да проституира от глад и обстоятелства, над които няма власт. Слава богу, че има благоразумието да дойдеш при мене, защото аз се грижа за момичетата си. Сега, скъпа, другите момичета вече се събират долу. Мъжете започнаха да пристигат. Слез, когато се приготвиш.
Еме остана още няколко минути в стаята си. Повдигаше й се, но успя някак си да преглътне горчивия вкус на жлъчка, който се надигаше в гърлото й. Коленете й се подгъваха, сърцето й биеше неравномерно. Но тя знаеше, че не може повече да се бави. Затова отвори с треперещи ръце вратата на стаята си и излезе на площадката, която гледаше към гъмжащата от хора приемна.
Сините униформи се смесваха с цветните петна на оскъдните одежди на момичетата, които предлагаха подноси с напитки. Някои мъже неприкрито оглеждаха момичетата, други, по-дръзки, ги попипваха и потупваха. Но никое момиче като че ли нямаше нищо против. Еме видя как един от мъжете хвана едно момиче за ръката и го поведе към госпожица Мона, която започна да преговаря. Когато мъжът обясни какво иска, се договориха за цената и Мона записа нещо в една тетрадка. Парите минаха от ръка в ръка и момичето поведе мъжа нагоре по стълбите. Еме си пое дълбоко дъх, изчака кикотещата се двойка да влезе в стаята и се насочи към долния етаж.
Ник почука с огромно нетърпение на вратата на заведението на госпожица Мона. Изостреното му, напрегнато лице даваше представа на какво напрежение е подложен. Още не можеше да повярва, че ще намери Еме в някакъв публичен дом, но отчаянието караше хората да вършат неща, каквито никога не биха направили в други обстоятелства. Според Савана Еме беше от цяла седмица при госпожица Мона. Той потръпна, представяйки си какво е била принудена да изтърпи, преди той да дойде в Атланта.
Вратата се отвори. Той влезе, но отказа да даде фуражката и пелерината си на портиерката, а се насочи направо към приемната. Там вече беше пълно с военни и неколцина цивилни на правителствена служба. Ник позна един-двама от офицерите, но повечето от останалите мъже виждаше за първи път и това го успокои. По-добре беше възможно най-малко негови познати да знаят, че бъдещата му съпруга е… Господи, не можеше да нарече Еме курва!
Тогава я видя, застанала на най-горното стъпало, изплашена и обезсърчена. Лицето й беше силно гримирано, беше облечена — или, по-скоро, съблечена — много предизвикателно. Спря и я загледа, забелязвайки как слабостта й подчертава още повече неземната й красота.
Еме не забеляза Ник сред навалицата от сини униформи. Не гледаше към никого, погледът й се рееше някъде над главите на хората. Ник я видя да слиза по стълбите, видя какво оживление предизвика появата й сред мъжете, които я забелязаха, и очите му се наляха с кръв при мисълта, че тези мъже искат да спят с нея. В един миг самообладанието му се пречупи и той не можа да се въздържи да не направи това, което съвестта му изискваше да стори, още от мига, когато Савана му беше казала къде да търси Еме.