— Не очаквам да ми повярваш, но самата истина е, че госпожица Мона не ме караше да бързам. Каза, че трябва първо да си почина и да се поохраня. Цяла седмица ме тъпка с всякаква храна, а днес трябваше да бъде дебютът ми.
— Трябваше? — повтори Ник. Дяволчето в зелените му очи затанцува победния си танц. — Е, аз пръв ще прекарам една нощ с тебе. Люби ме, Еме. Отдай се на страстта ни, каквато няма втора на света. Утре заминаваме за Вашингтон, а тази нощ ни принадлежи!
— Как ли пък не!
17
— Сега замълчи и ме целуни!
Еме изстена смутено. Нима Ник не разбираше? Тя нямаше да отиде никъде с него. Нито пък щеше да му даде сина си. Той не беше човек, с когото би искала да преживее живота си. Освен това, Ник я искаше само заради Бранд. Тя не беше глупава. Нямаше начин той да докаже, че Бранд е негов син, нали?
— Защо продължаваш да се държиш така?
Той я изгледа втренчено и тя трепна вътрешно от този поглед.
— Няма пак да ми се изплъзнеш, Еме. Защо ти е толкова трудно да повярваш, че си много важна за мене?
Тя отмести очи, видимо разтърсена. Колко лесно можеше да лъже този мъж!
— Не се мъчи да ме покровителстваш, Ник.
— Това ли мислиш, че правя? Помисли пак, скъпа. Дойдох в Атланта веднага щом се освободих, за да отведа тебе и сина ни във Вашингтон. Ще се оженим веднага щом уредим необходимите неща. Седмици наред се измъчвах, като мислех за тебе и Бранд. Какво правите в тази опустошена от войната земя… може би гладувате или дори нещо по-лошо.
В стаята се възцари неловко мълчание. Ник продължи да се взира в лицето й. Наклони глава към нея. Еме се опита да го избегне, но той я хвана и я задържа обърната към него. Тя се вгледа в устата му, спомни си влажната топлина на устните му, притиснати страстно към нейните, как я вкусваха така, че я караха да забрави неугасващата си омраза.
Ник се усмихна и тя загледа като омагьосана как ъгълчетата на устата му се повдигат леко нагоре. Изведнъж й хрумна, че той сигурно се досеща за какво мисли тя, и гореща червенина обля бузите й. От гърдите му се изтръгна нисък смях.
— И аз си спомням, скъпа.
Гласът му беше толкова чувствен, съблазнителен и невероятно еротичен.
Боже господи, да не би да беше почнал да чете мисли?
— Не може да знаеш за какво си мисля — промърмори Еме.
— Спомняш си колко прекрасно беше помежду ни, докато се любехме. Спомняш си как дръзко реагираше на допира на ръцете ми, на устата ми, как плътно ме държеше в себе си. Можем пак да имаме всичко това, скъпа. Всяка нощ. Ако искаме.
Тази мисъл я накара да се задъха.
— Ник, моля те, не мога да мисля, когато ме объркваш така.
— Не мисли, Еме, просто чувствай.
Устата му беше толкова близо до нейната, че тя усещаше топлия му дъх. Внезапно разстоянието помежду им изчезна.
Устата му завладя нейната. Тя усещаше жаждата му във властния натиск на устните и в горещия, твърд език, който проникваше през бариерата на зъбите, за да я изпълни със страстта си. Той се надвеси над нея и бавно се отпусна, така че тя нямаше друг изход, освен да приеме тежестта на тялото му и да се притисне на свой ред към него. Ръцете му я докосваха навсякъде — гърдите, седалището, нежното скрито място между краката. Не преставаше да я целува, притискайки устни към нейните, докато езикът му продължаваше да вкусва сладостта й.
Едва когато малките й юмруци започнаха да бият по гърдите му, той й даде кратък отдих. Когато се отдели от нея, и двамата дишаха тежко.
— Заболя ме.
— Съжалявам, скъпа, но беше толкова отдавна, толкова отдавна…
— Явно Реджина не е била много благосклонна.
— Не съм спал с Реджина, след като пристигнах тогава във „Високите дъбове“ и намерих жената от моето минало, която не можах да забравя. Всъщност, не съм спал с друга жена, откакто съдбата отново ни събра.
— Бях ти под ръка, нямаше нужда да търсиш друга жена.
Ник изстена съкрушено. Изведнъж се изправи и започна да се съблича. Еме се надигна на лакти.
— Какво правиш?
— На какво ти прилича? Тъй като си ми „под ръка“, мога да се възползвам от ситуацията. Освен това, платих доста скъпо за удоволствието да имам твоята компания.
Еме отвори уста, за да му отговори по подобаващ начин, но когато Ник свали ризата си и тя видя яркочервения белег, тя ахна и се втренчи в зарастващата рана, смутена и безмълвна. Като я видя накъде гледа, Ник застана неподвижен.
— Отвращава ли те?
Еме го изгледа смаяно. Да я отвращава? Не, съвсем не беше това. Тя си спомни колко беше страдал той от тази рана.
— Защо да ме отвращава? Достатъчно често съм я виждала, докато се грижех за тебе. Още ли те боли?