Той усети и разпозна първите кадифени тръпки на надвисналия оргазъм, усети как тя се стегна и по лицето й се изписа изненада и удивление.
— Не му се противопоставяй, скъпа — изрече през зъби той. — Това е раят, който ни е отредено да познаем тук.
Тогава я разтърсиха спазмите. Тя отметна назад глава с радостен вик и се остави на възторга. И Люк я последва, като я притискаше силно до себе си, когато го разтърси екстаз с такава сила, че достигна душата му.
След цяла вечност те се понесоха в по-спокойни води. С тихи въздишки и нежни целувки се къпеха в златистото затишие.
— Не знаех, че се случва и така — срамежливо и несигурно прошепна тя, опряла глава на рамото му.
— Да си призная, и аз не знаех — отвърна той, удовлетворен до състояние на вцепенение.
— Ако не бях се отправила към ада преди, сега съм — тихо прибави тя.
Той изведнъж почувствува, че спокойствието му се разсея.
— Би ли ми обяснила това, скъпа.
— Колкото и красиво да бе, все пак е грешно.
— В това няма нищо грешно, скъпа — промърмори той, като овладя желанието си да я разтърси. Като извърна глава, повдигна брадичката й и я накара да го погледне. — Не бе нито срамно, нито грешно, независимо какво са те учили. Удоволствието не е грях, Чарити. Проклет да съм, ако те оставя да развалиш с чувство за вина удоволствието, което споделихме. Бе хубаво, правилно и чудесно. И ако се осмелиш да кажеш противното, ще ти нашаря закръгленото задниче и ще ти се наложи да вървиш пеш до Ел Пасо.
По устните й премина усмивка и заблестя в дълбоките й сини очи, където му се стори, че прочете благодарност.
— За човек, който се чувстваше толкова немощен преди малко, ти наистина ставаш нахален. Сигурен ли си, че можеш да ме напердашиш?
Той се изсмя и каза:
— Може би не още сега, но ще ти покажа какво мога, скъпа.
С тези думи той я повдигна, положи я пак върху себе си и когато устните му се впиха в нейните в зашеметяваща целувка, тя усети набъбващият член да я изгаря до бедрото.
22.
На следващото утро, когато Люк разбра, че Чарити бе изсмукала отровата от раната му, почервеня от гняв.
— Идиотче такова! Имаш ли представа какво можеше да се случи, ако имаше някаква раничка в устата си? Или по устните? Или по езика? — гласът му се извиси и той закрещя.
— Ами нямах, затова…
— Можеше да глътнеш от отровата. Къде щяхме да сме тогава? И двамата безпомощни в тази проклета пустиня.
— Първо на първо, не бе моя идеята да пътуваме през тая проклета пустиня — разгорещено му напомни тя. — А аз измъкнах и двама ни, нали?
— Това да — призна той с рязко кимване. — И ще съм ти вечно благодарен. Ти ми спаси живота. Но осъзнаваш ли какво рискува? Имаш ли представа какъв щур късмет извадихме? Ако още веднъж изложиш живота си на опасност, за да спасиш моя, обещавам ти, че здраво ще ти сритам задника.
— Какво си се прехласнал по задника ми? — промърмори тя, като си сбърчи носа. — Щом започнеш да ме заплашваш, все намесваш задника ми.
Забележката й го накара да се усмихне неохотно.
— Да, знам. Предполагам, че започна, когато за пръв път те видях в онези тесни дънки. Едва не си глътнах езика. Не можех да повярвам, че имаш такова сладко малко дупенце, стегнато и с формата на сърце, и по големина да приляга на ръцете ми.
Тя зяпна и за секунди остана безмълвна, после възкликна, като се засмя.
— Люк Стърлинг! Развратно старче такова! — макар и изненадана, очите й весело проблясваха.
— Старче, а? — повтори той, като я гледаше със закачлив поглед. Бе забравил гнева си. — Старче? Трябва ли да ти доказвам колко жизненост има още в това старо тяло?
Той пристъпи към нея, ухилен дяволито, с блеснали очи и разширени ноздри, сякаш дебнещ да улови следата й, докато тя бавно отстъпваше.
— Мисля, че ти трябват още няколко урока, госпожо!
— Какви… какви уроци? — задъхано запита тя, като се опитваше да не се захили глуповато. — Револвери? Ножове? Бързо вадене на оръжието?
— Неее… — той поклати глава и изви нагоре черната си вежда в знак на чисто мъжка дързост. — Първо, урок по усмиряване на волната ти уста. После урок за възрастта, мъжете и любовта.
— В тази последователност ли? — подигра се тя и открито се засмя.
Той я сграбчи и я дръпна в обятията си.
— Урок номер едно — измърмори той и като граблива птица се спусна към устните й.
Неговите бяха твърди, топли и сладки и Чарити бе принудена да се съгласи, докато все още можеше да мисли нормално, че това наистина е успешен начин да затвориш устата на някого. Устните й бяха обсебени, езикът й бе зает с приятни занимания и тя не би могла да произнесе нито дума, дори животът й да зависеше от това.