Чарити усещаше само устните му, които изкусително се движеха върху нейните, и преди да разбере, ризата й бе разкопчана, а ръцете му бързаха да освободят гърдите й от долната риза. Тя инстинктивно понечи да го спре, вдигна ръце и сключи пръсти около китките му.
— К… какво правиш? — ахна тя, като откъсна устните си от неговите.
— Събличам те, скъпа — провлачено каза той. — После ще те любя.
— Тук? Сега? — изпищя тя.
— Точно тук. Точно сега — потвърди той.
— Не можем. Люк, посред бял ден е!
Тя бе толкова възмутена, че той се засмя.
— Чарити, скъпа, наоколо няма никой, освен конете, а те няма да кажат на никого.
Тя размаха ръце.
— Права бях за едно поне. Може да не си стар, но наистина си развратен.
Той пак я накара да млъкне по най-добрия начин, който бе открил. И тя отново се поддаде на очарованието му, усещаше устните му върху своите, ръцете му бързо ги освобождаваха от дрехите, топлото слънце огряваше голата им плът, а лекият ветрец подухваше между дърветата. Тревата погъделичка голия й гръб, когато той я положи нежно на земята и покри тялото й със своето.
Ръцете му я галеха с безкрайна нежност. Кожата й настръхваше там, където минаваха чудните му устни, докато покриваха тялото й с целувки — от лицето бавно надолу, възбуждащо, сантиметър по сантиметър. Светът й се обърна наопаки.
После той внезапно спря, ръката му замръзна върху бедрото й. Преди да отвори очи, тя почувствува как го обзема гняв, усети как пръстите му конвулсивно стиснаха крака й. Огънят във вените й се превърна в лед, когато тя повдигна клепачи и видя ужасния израз на лицето му.
— Люк? — гласът й трепереше от смущение и тревога, когато се обърна към него.
Плахата й молба го откъсна от мрачните мисли и го накара да осъзнае колко силно я плаши. С треперещи пръсти той проследи дългите, грапави белези, които се спускаха по цялата дължина на бедрата. За тези белези бе чувал, но не бе ги виждал досега, не бе забелязал тази сбръчкана плът на меката светлина на огъня предната нощ, когато страстта бе завладяла сетивата им.
— Чарити! — ниският му глас бе дрезгав от вълнение, изпълнен с гняв и състрадание. — О, миличка! Колко ли си страдала!
Тя безуспешно се опита да отмести ръцете му.
— Не. Моля те, не ги гледай! Толкова са грозни. Толкова ужасни! — от гърдите й се изтръгна ридание, по бузите й се стичаха сълзи, а от това сърцето му се късаше.
— Не. Всичко в тебе е хубаво, красиво, любов моя. Но все пак искам да открия този, който го е сторил, който така е белязал хубавото ти тяло. Дори години да ми отнеме, няма да престана да го търся, докато не си плати за това, и то в повече.
После той направи нещо много удивително! Сложи устните си върху белега и я целуна, после прекара устни по цялата дължина на двата белега, сякаш с този жест искаше да изтрие болката, която тя бе изтърпяла, да я заличи от дълбините на съзнанието и душата й, сякаш изобщо не е съществувала.
И изведнъж, като от вълшебство, за пръв път след нападението, тя се почувствува отново красива, цяла — ценена повече от най-скъпоценните камъни. Радост, удивление и невяра я заляха. Сърцето й пееше. Душата я болеше. Съзнанието й викаше от възторг. Сълзи се събираха в очите й, пареха гърлото й.
— О, Люк! Люк!
Когато той се надигна над нея и телата им се сляха в едно, тя повтаряше името му като молитва — молитва на благодарност и любов.
Ел Пасо напомни на Чарити за Додж Сити, само че бе по-голям, по-шумен и по-мръсен. И той, като Додж, бе животновъден град, но бе на границата и бе удобен за преминаване от и в Мексико за много бандити, убийци и всякаква паплач. Ел Пасо бе и процъфтяващ център за най-хубавите кожени изделия от Мексико, което позволи на Люк бързо да си избере чудесно ново седло и нуждата да яздят заедно отпадна.
Дискретно поразпитаха, където трябва и скоро изровиха вести за Кътър. Какъвто груб самохвалко си бе, не бе си дал труд да укрие следите си. Все още бе в Ел Пасо и явно се чувстваше в безопасност и доволен, тъй като прекарваше по-голяма част от времето си в пиене, по жени и да заплашва всички.
Много скоро откриха, че Кътър вече не е добре дошъл в повечето от публичните домове в града. Бе се разчуло, че предпочитанието му да използува ножа не се ограничава само в случаите, когато трябваше да се разправи с неприятелите си или да плаши и принуждава жените да му се подчиняват. На човека просто му доставяше удоволствие да порязва хората и всички дами от занаята бяха изплашени до смърт от него.