— Харесва ли ти нещо от това, което виждаш, господине? — провлечено и дрезгаво запита Чарити, като едва успя да сдържи трепета в гласа си, когато срещна змийския му поглед. Тя отчаяно залагаше на внезапно осенилата я интуиция, че Кътър сигурно се отегчава от жени, които явно се страхуват от него, и че няма да устои на някоя, която не се страхува и която ще трябва умишлено и злостно да пречупва и да кара да се моли за милост.
— Още не си чувала за мен, нали? — изфука се той.
Тя нарочно продължи да се държи предизвикателно.
— Не вярвам на всичко, което чувам.
Той пак се засмя.
— Е, като видиш, ще повярваш, моме. К’во ще кажеш да идем горе и Кътър да ти покаже някои номерца, дето не ги знаеш.
Когато Чарити тръсна глава, щраусовото перо, което украсяваше къдрите й, дръзко подскочи.
— Съгласна, но бас държа, че знам повече номерца от теб.
— Не ти личи — изтъкна той с похотлива усмивка. Той я огледа по-внимателно и очите му се присвиха. — Позната ми се струваш, май съм те виждал преди — бавно, почти подозрително, каза той, от което сърцето на Чарити прескочи няколко удара.
— Скитала съм много — успя да изрече тя, като сви рамене. Хвана го под ръка с надеждата да не забележи как треперят вкочанените й пръсти и го поведе по стълбите. — Ходил ли си в Сейнт Луис?
Два пъти се спъна и едва не падна. Когато Кътър я изгледа особено, тя се засмя и се надяваше, че е убедителна.
— Добре, че не съм толкова непохватна, когато не стоя права на краката си, нали?
— Да, е, ще видим — измърмори той.
Когато стигнаха до вратата й, Кътър извади ножа си от калъфа, дръпна я до себе си и изръмжа.
— Хайде, отваряй!
Като преглътна ужаса, който я прониза, и като знаеше, че трябва убедително да изиграе ролята си, Чарити досетливо отвърна:
— Тъкмо туй щях да направя, тъй като обикновено нямам навика да се опитвам да минавам през стените.
— Млъкни! — излая той, като грубо я раздруса. — Ако искаш да оцелееш през следващите няколко минути, тази стая трябва да е празна, а ако не е, първо твоето гърло ще срежа.
Тъй като прозорците гледаха на изток и щорите бяха спуснати, стаята бе затъмнена, но не и тъмна. Когато всичко му се стори наред, Кътър я дръпна напред, малко пред себе си. Внимателно продължаваше да държи ножа в готовност. Като направи три стъпки през прага, Чарити внезапно спря. Когато Кътър се блъсна в нея, тя се изви на една страна, сграбчи го здраво с две ръце за китката, провря крака си зад неговия и с едно пресметнато дръпване го простря на пода.
Преди Кътър да успее да се вдигне, Люк се появи иззад вратата и насочи дългата цев на револвера си към гърдите му.
— Хвърли ножа — заповяда той, а гласът му прозвуча така заплашително, какъвто бе и видът му.
Оръжието изтрака на пода, Люк го ритна встрани, далеч от Кътър.
— А сега свали колана с револвера, леко и спокойно. Не, с лявата ръка, дясната вдигни над главата си и я дръж там.
Кътър гледаше кръвнишки, но изпълни заповедите.
— Добре. А сега се изправи много бавно. Едно погрешно движение и ще ти е последното, Кътър.
Докато Люк обезоръжаваше Кътър, Чарити нахлузи пола и блуза, смени високите пантофи с ботуши и закопча колана на револвера си.
— Готова съм, Люк — съобщи му тихо тя.
— Какво става тук? — поиска да разбере Кътър.
— Страшният съд — спокойно отговори Чарити, макар че стомахът й все още се бунтуваше. Тя насочи револвера си към Кътър.
— Тръгвай! Ще слезем по задните стълби, за да не безпокоим клиентите на Сейди, макар че от това, което чух за приключенията ти в Ел Пасо, можеш да крещиш колкото си щеш и никой няма и пръста си да помръдне, за да ти помогне.
— Къде отиваме? — Кътър бе започнал да се вълнува.
— Някъде, където няма толкова народ, за да може Чарити да те убие на спокойствие — каза Люк, като го побутна да тръгва.
Те го изведоха от публичния дом — Люк вървеше отпред, а Чарити го пазеше отзад. Преминаха през лабиринт от опустели улички и алеи и накрая спряха на едно отдалечено място, близо до края на града.
— Достатъчно се отдалечихме — каза му Люк.
— Обърни се много бавно — прибави Чарити — и срещни съдбата си.
Кътър се обърна към нея и изръмжа.
— Няма да ти се размине, имам приятели.
— Знам ги твоите престъпни приятели — прекъсна го Чарити. — Те са следващи в списъка ми с жертви, освен Джеб. Той първи опита от отмъщението ми. А сега искам да знам къде са останалите — четиримата, които нападнаха Джони и мен и ни оставиха да умрем в прерията в Канзас. Сети ли се вече коя съм, Кътър?