— Да, ти си жената на оня фермер от Канзас, нали? Знаех си, че трябваше да те довършим. Как адски кървеше, помислих, че умираш.
Чарити му отправи ледена усмивка.
— Трябваше да се уверите, ти и твоите разгонени приятелчета — убийци. Защото сега е мой ред и аз няма да допусна същата грешка. Обаче първо ще ми кажеш къде да намеря другите.
— Нищо няма да кажа.
— Ще кажеш. Веднага или не, с желание или без — по твой избор, но колкото повече се бавиш, по-болезнено ще е за теб — Чарити разви камшика, който бе закачен от лявата страна на колана на револвера и го размаха. Той се изпъна с плясък и се плъзна в праха помежду им. С леки движения на китката Чарити го изви като змия пред настръхналия поглед на Кътър.
Застанал встрани, Люк гледаше и изчакваше — мълчалив часовой, готов да защити дамата си, ако се наложи. Той почти не забеляза кога Кътър мръдна ръката си, толкова бързо разбойникът извади ножа си някъде из панталоните. Ножът се появи изведнъж, неочаквано, дълъг и смъртоносен, а залязващото слънце проблясваше по добре заострения ръб.
Когато Кътър дръпна ръката си, готов да запрати ножа право в сърцето на Чарити, Люк се пресегна за револвера. Колтът излизаше от кобура, когато рязко плющене разцепи въздуха и в отговор се чу как Кътър извика от болка. Ножът отхвръкна от кървавата му ръка и падна на няколко крачки извън обсега му. Чарити стоеше пред него, спокойна и уверена, с презрителна усмивка върху устните си.
— Не бе особено разумно от твоя страна — подигра му се тя, като погледна разкъсаните му пръсти. — Дори и да си скрил друго оръжие, вече не можеш да го използуваш.
Кътър изръмжа като притиснато до стената животно.
— Кучка такава!
— Вещица — поправи го спокойно тя. — В Сокоро, където убих Джеб, ме знаят като Вдовицата Вещица. Тази вечер всички в Ел Пасо ще чуят за мен. Искаш ли да разбереш защо? — когато той с презрение отказа да отговори, тя продължи: — Оставям визитна картичка и букет от сухи плевели върху трупа на жертвата. Чувстваш ли се по-добре, като знаеш, че ще те закопаят с малък спомен от мен? Справедливо е, в края на краищата, щом и аз ще имам един от теб — с другата ръка тя дръпна панделката, която бе сложила на шията си, и му показа белега. — Това е най-малката причина, поради която ще те убия, нали разбираш? Но първо ми кажи къде да открия престъпните ти съдружници.
— Ще умра, но няма да кажа нищо — запъчи се той.
— Ще ти се прииска да умреш — обеща му тя на свой ред.
Камшикът изплющя със злостно свистене, като шибаше и удряше, забиваше се в плътта на Кътър многократно и наряза дрехите му на парцали. Въпреки че Люк стоеше нащрек със зареден револвер, Кътър се опита да побегне, но гладката кожа изпя най-примамливата си песен и се уви около него като две силни ръце, придърпвайки то за още назидателни ласки и хапливи целувки.
След около десетина минути — толкова малко, но и толкова безкрайно дълги — Кътър бръщолевеше и скимтеше, изреждайки имена и места толкова бързо, колкото му позволяваха разтърсващите хълцания. На колене пред нея, той се молеше да го пощади.
— Моли бога да е снизходителен към душата ти — отвърна тя. — Той ще те изслуша с повече готовност от мен.
Въпреки раните, Кътър изведнъж се спусна към ножа си. Пръстите му едва докоснаха дръжката, когато камшикът на Чарити изплющя за последен път и стегнато се уви няколко пъти около врата му. Когато камшикът се разхлаби, Кътър лежеше безжизнен в прахоляка. И последният му дъх бе изцеден.
Чарити бавно събра и нави камшика си. Люк погледна към тялото на Кътър. С изумление забеляза, че макар той да бе удушен, на гърлото му се виждаше порезна рана, точно като тази, която бе нанесъл на Чарити преди години.
Той я погледна и откри, че тя също е изумена. С толкова тих глас, че трябваше да се напряга да я чуе, тя изстена.
— Боже мой, Люк! В какво чудовище се превръщам?
Според Кътър, Данди се движеше сам напоследък, като обикаляше заведенията за комар по крайбрежието на залива в Тексас. Люк сметна, че Галвстън е най-подходящото място да започнат издирването. И така, те отново се отправиха по суша, а непосредствената им цел бе град Сан Антонио.
Чарити не бе доволна, че отново пресича сух и безплоден терен. Ако тя трябваше да избира, щяха да продължат покрай Рио Гранде и сравнително зелените й брегове, независимо че щяха да загубят време. Дълго спориха с Люк, преди тя да отстъпи накрая.
— Да, сухо е, но не като в пустинята, през която минахме преди — каза й той. — Има реки и храсти, тук-там се срещат дървета и трева.
На половината път до Сан Антонио Чарити разбра, че Люк е преувеличил нещата.