— Сигурно сънувам! — прошепна накрая Чарити. — Така е!
— Тогава и аз сънувам същия сън, мила — промърмори той, а тихите му думи отекнаха от лъскавите стени и се върнаха при тях, при което една близка спирала затрептя.
— Какво е това място? Сякаш е замък, осеян със скъпоценни камъни, или някаква фантастична омагьосана гора. Само че, вместо дървета, има… е, каквито и да са тези форми, те са най-красивото нещо, което съм виждала.
Тя бе изпълнена с такова благоговение, че Люк не можа да се стърпи да не насърчи въображението й.
— Означава ли това, че аз съм принцът и ще спася красивата принцеса от злата вещица? — засмя се той.
— Аз съм злата вещица, глупако! — закачливо се изкикоти тя.
— Не, ти определено си принцесата. Твърде хубава си, за да си истинска вещица — той я улови за брадичката и приближи лицето й, за да го огледа, като внимателно избърса няколко прашинки пясък. — Нямаш брадавици, по брадата ти не никнат косми, нямаш дълъг и крив нос. Само невероятно гладка кожа и най-прелестните устни, които бог е изваял на жена.
Преди устните му да се притиснат в нейните, тя прошепна.
— А ти си най-красивият принц, който една жена може да пожелае, Люк Стърлинг.
Тогава той я целуна и някакъв техен вълшебен свят ги обгърна.
Докосването му бе чисто вълшебство, което веднага я замая. Дрехите им сякаш се стопиха като от махването с пръчица на магьосник. Тя остана гола в жарката му прегръдка, обзета от копнеж, по своя воля пленница, обгърната отвсякъде от великолепие.
Ръцете им възбуждащо докосваха телата им навсякъде, като избърсваха и последния останал пясък и интимно се опознаваха. С всеки допир, с всяка изкусителна целувка, се градеше вълшебство, което унасяше и двамата и ги поглъщаше в някакъв осеян със звезди вихър на удоволствието.
Омагьосан от миризмата й, от вкуса й, Люк бе завладян от необузданото желание на устните си да открият най-властните й тайни. И ги откри.
Езикът му гъделичкаше, съблазняваше и превръщаше трепетното й тяло в разтопен восък, който се поддаваше само на неговото докосване и го караше да се чувствува като силен и могъщ всепризнат магьосник. Жаркият начин, по който му отвърна, разпали страстите му до чудни висини. Чувствените й стенания го възбудиха още повече, когато нежните движения на езика и устните му я доведоха до края на любовния акт.
Още я заливаха вълни на опиянение, когато той я покри с тялото си и се сля с нея с един плавен тласък. Той бе в нея, около нея, част от нея и с всеки удар така се сливаше с нея, че вече не можеше да каже къде свършва той и къде започва тя.
Раят бе при тях в цялото си великолепие. Към тях на огнени крила се втурна такъв възторг, че ги помете отвъд облаците, отвъд слънцето, където радостта е истинска, сладка и безкрайна. И когато не можеха да поемат повече, те се спуснаха бавно, върху нежната извивка на дъгата на мечтите, към великолепната утеха на обятията си.
Когато Чарити лениво отвори клепачите си, тя отново съзря чудната гледка, която бе породила този прекрасен момент. Сякаш бяха поставени в сърцето на скъпоценен камък. И вечно да живееше, не би могла да си представи по-зашеметяващо великолепие, никое място или момент от живота й нямаше да са по-красиви. Този спомен щеше да й е скъп завинаги.
Да излязат от това подземно вълшебство, се оказа малко по-трудно, отколкото да го открият. След като разгледаха огромната зала от край до край и възклицаваха над чудесата й като деца, те откриха, че единственият изход е откъдето бяха дошли. Чарити благослови предвидливостта на Люк да вземе въже и тя с тревога наблюдаваше как той преметна въжето през издадено парче скала близо до върха на хлъзгавия улей, по който се бяха плъзнали.
— А сега да се надяваме, че ще издържи тежестта ни заяви той.
По негово настояване тя тръгна първа, но направи само няколко непохватни опита. Въпреки упоритите тренировки, ръцете й не бяха достатъчно силни, за да се издърпа сама.
— Добре — намръщи се той, като погледна замислено скалата и въжето. — Ще опитам сам. Когато се изкача до върха, завържи края на въжето около кръста си и аз ще те издърпам — и залепи бърза целувка на смръщеното й чело. — Пожелай ми късмет!
Тя направи повече — моли се с всичка сила. Нямаше да се нарани силно, ако паднеше, но ако се провалеше опитът му, щяха да прекарат остатъка от съществуванието си в този затвор — палат и да умрат от глад сред това поразяващо великолепие. Тя не искаше животът им да свърши така.