Той успя. На косъм, но успя. Щом стигна скалата, трябваше да застане върху нея, да се протегне силно, за да достигне горния край на галерията. Тъкмо се бе хванал, когато скалата се строши под краката му и надолу с грохот западаха парчета. Изплашеният й вик причини още такива порои от високия таван, където имаше по-нежни образувания, и тя трябваше чевръсто да отскача, за да не я затрупат падащите отломки.
— Чарити! Добре ли си? — извика той и причини нова лавина.
— Шшшт! — изсъска тя. — Всичко се срутва наоколо ми.
По шепнешком дадената команда тя извади от отломките скрития край на въжето и му го хвърли. После бързо завърза другия край около кръста си и рязко дръпна, за да му даде сигнал, че е готова. Бавно и равномерно, той я издърпа по стръмния наклон, като последните няколко фута я дръпна по-силно и тя връхлетя в разтворените му обятия.
Бързо, но тихо, за да не се събори всичко около тях, те се върнаха при конете, после се придвижиха до отвора на пещерата. Вън слънцето отново грееше, бурята бе преминала, като че ли не е била. За пръв път от дълго време Чарити приветства ослепителните лъчи на слънцето и знойната жега и предпочете безбрежното небе и откритата земя пред великолепието на подземната пещера.
Все пак, след като преодоляха опасността, съзнанието й отново се върна към онези чудеса, на които се бяха натъкнали, и любовното опиянение, което изпитаха сред блясъка на това странно и вълшебно място, което никога вече нямаше да посетят, освен в сънищата си.
И мислите на Люк бяха подобни, когато се качи на коня си. Като се настани на седлото, нещо го бодна неприятно в крака. Той се наведе и извади голямо парче блестящ камък от горната част на ботуша си, където бе попаднало. Големият колкото яйце скъпоценен камък излъчваше бледа синьо-виолетова светлина, улавяше слънчевите лъчи и ги връщаше като пурпурни.
Потайна усмивка премина по устните му, като прибра скъпоценния камък в дисагите, без да казва нито дума на Чарити за този ценен спомен, който по блестящ начин щеше да им напомня за рядкото и великолепно очарование.
Сан Антонио бе уникална смесица от испанска, американска и немска култура, очарователно място, което Чарити би се радвала да разгледа няколко дни. Но Люк приличаше на кон, отправил се към вратата на обора, нетърпелив да стигне Галвстън и Данди, и само смъртта би го забавила. Всъщност пътуването им по-нататък щеше да е по-лесно и доста по-бързо. От Сан Антонио до Хюстън имаше железопътна линия, а до Галвстън се отделяше друга, по-малка. Взеха билети за първия влак и трябваше да чакат само някакви си два часа.
Като се изхвърлиха и взеха хотелска стая, която почти нямаха време да ползват, Чарити прекара половината от времето да се кисне в гореща вана. За да пестят време, Люк се присъедини към нея с дяволит блясък в очите и закачливото предложение да си помогнат в къпането.
— Ама ти наистина си много порочен, Люк Стърлинг — каза тя, а пръстите й шареха из пяната по гъстите косми на гърдите му. — Абсолютно покварен.
— Няма да ме харесваш друг — ухили се той, доволен да се остави в ръцете й, като вкусваше удоволствието от всяко гъделичкащо движение на пръстите й, докато те лениво галеха мокрото му хлъзгаво тяло.
Той бе и не бе прав, размишляваше тя, като за момента запази тревожните мисли за себе си. Колкото повече го опознаваше, колкото повече го оценяваше, толкова по-сигурна ставаше, че би го харесала всякакъв. Очарователен. Деспотичен. Издръжлив. Нежен. Нямаше значение.
Малко по малко, ден след ден, тя се влюбваше и нищо не можеше да се направи.
Приятел. Любовник. Учител. Той навлизаше във всяка сфера на живота й и тя го намираше за правилно и приятно.
За нея бе новост да се наслаждава на чувствената свобода, с която го докосваше навсякъде. Да прокарва ръка по всяка част от голямото му мускулесто тяло без страх, вина или срам. Открито и с любов да го изучава с ръце и устни и собствената й плът да го допуска в себе си. Да се чувствува уверена в женската си власт над него, да го гали и усеща тръпките, които преминават през тялото му при нейния допир. Да знае, че му доставя удоволствие, усилва желанието му и го кара да я иска така, че да стане и да я люби.
Когато върнаха ключа и се отправиха към гарата, в стаята им бе разплискана вода и чаршафите на леглото бяха мокри. На рецепцията зад тях някакъв мъж се оплакваше високо на управителя на хотела, че от тавана на стаята му тече вода. Чарити не обичаше да залага, но сега със сигурност би се хванала на бас, че стаята му е под тяхната. Засмяна, чиста и сияеща не само от сапуна и водата, дръпна Люк, току-що избръснат и ухилен, и го поведе към изхода.