Тя все още се смееше, отморена и освежена, когато качиха конете на влака и се отправиха към местата си. За нейно удоволствие, Люк бе успял да вземе луксозно купе, а не просто места в големите вагони, където бе по-евтино. Тук пейките бяха меко облицовани, на прозорците и на вратата към коридора имаше завеси.
Когато се чу силно изсвирване и влакът бавно започна да потраква на излизане от гарата, към тях още не бе се присъединил никой. Или хората, които си бяха купили билети за това купе, бяха изпуснали влака, или никой не бе пожелал да похарчи повече пари за по-удобно пътуване. След като изчакаха известно време и никой не се появи, Люк стана и спокойно заключи вратата. На безмълвния и въпрос черната му вежда се стрелна нагоре, а зеленото око неприлично намигна.
— Пак? Тук? — изписка тя, макар че разбра отговора още щом той хвърли каубойската си шапка на отсрещното място.
— Защо не? — ухили се той. — Тук сме си на много удобно място и нямаме какво да правим в продължение на шест часа, освен да се забавляваме.
Шапката й се приземи до неговата с леко тупване. Ризите и кърпите им се намериха върху бързо нарастващия куп дрехи.
— Можеш да ме учиш да играя покер — предложи тя кокетно, като потръпваше от удоволствие, докато пръстите му си играеха с връзките на долната й риза, върховете им докосваха голата част на гърдите й, а едната му ръка възбуждащо се промъкна в пазвата.
— Е, защо да губя ценно време заради това? — запита той, с гръб към нея, като й събу ботушите и ги хвърли на пода.
— Ами че ти ме научи на всичко друго — изтъкна тя.
Усмивката му бе много дяволита.
— Не съвсем.
— Ами прислужникът във вагона?
— Какво прислужникът?
— Може да се отбие за нещо.
— И като намери вратата заключена, дискретно ще си намери работа другаде.
— Ще се сети.
— Може и да се досети. Тревожи ли те това?
— Не. Но няма ли да ядем нещо днес? Като пътувам с теб, трябва да си поддържам силата.
— По-късно.
Часове по-късно, след няколко блажени изживявания, заситени от любов, те се присъединиха към другите пътници във вагон-ресторанта. Като засищаше куркащия си стомах, Чарити усещаше как лицето й гори при спомена за порочните, но чудни неща, които Люк бе правил с тялото й, и срамните неща, които я научи да прави с неговото. Любовната им игра бе необуздана и страстна, яростна и нежна и никой нищо не криеше. Тя не знаеше, че любовта може да е толкова безумна и великолепна, но сега, когато знаеше, нямаше доброволно да се примири с нищо друго.
Като слязоха от влака в Галвстън, първото нещо, което Чарити усети, бе солената миризма във въздуха, но дори миризмата на риба, която вятърът довяваше, не отне от удоволствието й.
— Чудесно е! — възкликна тя, без да се дразни от шума и мръсотията непосредствено около гарата. — Никога не съм била така близо до океана. Мислиш ли, че ще го видя?
— Залива — поправи я Люк разсеяно, като я дърпаше след себе си към вагона с конете. — Това е Мексиканският залив, а не океанът. А градът се намира на островче, широко само две мили. Дръж си шапката, скъпа. Скоро ще видиш брега.
След като прибраха конете, първата им работа бе да обиколят кръчмите и заведенията за комар, за да търсят Данди.
— Да, беше тук преди известно време — осведоми го един комарджия, като спря да играе. — Но, като си помисля, не съм го виждал от две седмици.
Като поразпитаха и другаде, оформи се предположението, че Данди сигурно е отишъл на юг, към Корпус Кристи или Браунсвил.
Люк веднага запази места за следващия кораб по този маршрут, но бе разочарован, като научи, че корабът ще отплува чак след два дни. И все пак това бе по-бързо, отколкото на коне, особено когато нямаше междинно място, което да привлече Данди да спре, при това във вътрешността на страната. Забавянето и пътуването с кораба щеше да даде възможност на тях и конете да си починат и да съберат сили след дългите седмици на трудно пътуване.
Люк нае единична стая в един от най-близките до брега хотели. След вечеря те пояздиха по твърдия пясък, като шляпаха през разпенения прибой, намокриха се със солена вода, смяха се и се забавляваха. При залез-слънце слязоха от конете и Люк я обгърна с ръце, докато гледаха как залязващото слънце оцветява с променливи отблясъци на оранжево, червено, розово и златисто водите на залива и няколкото пухкави облачета.
Небето се смрачи, когато здрачът отстъпи на нощта. Звездите заблещукаха над главите им. Луната надвисна на хоризонта, пълна и натежала, като сливаше меката си светлина с тази на звездите, превръщаше морето в сребристо блещукане и разпръскваше диаманти по гребените на хиляди вълни. Прибоят пееше вечната си еднообразна мелодия в сладостна хармония с красотата на нощта.