— Те… вече… тракат! — преглътна тя в шок.
— По дяволите! — това бе най-безобидната ругатня, която той изрече, и като грабна дрехите от пясъка, успя някак да се качи на коня, без да я изпусне, и препусна в галоп към хотела.
— Глупава, тъпа жена! След всичките потоци, които прекосихме, след всичките реки, в които стоя почти до кръста във вода да переш дрехите ни, сега избра да ми кажеш, че не знаеш да плуваш. Но едно ти гарантирам, мила! Ще се научиш! Няма да преживявам пак това, което току-що ми мина през главата. И ти няма!
Той продължаваше да й се заканва, като минаваше гол през фоайето на хотела и събра сепнатите и невярващи погледи на всички, с които се размина. Качваше се нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж и все още я носеше облечена само в прозрачната риза и гащи, а косата й висеше на мокри кичури. Така Чарити много напомняше на мокра до кости лейди Годайва.
24.
Верен на думата си, въпреки протестите й, Люк още на другия ден научи Чарити да плува. На три пъти спираха в магазина, в който продаваха дамски дрехи, преди да намерят бански костюм за нея. Като огледа критично дрехата, по която имаше толкова много плат, че да удави човек, Люк склони накрая, поради липса на нещо по-добро. В края на краищата, тя трябваше да е облечена прилично, ако ще я учи да плува посред бял ден на открития плаж. Веднъж вече бяха скандализирали хората в хотела предната вечер.
Този излезе един от най-разстройващите дни, които Чарити бе преживяла. Тя погълна толкова вода, че кораб можеше да се пусне в нея, а банският костюм многократно я потапяше под вълните. Солената вода изгаряше очите и гърлото й, полепваше по косата и тялото й. Пясък проникваше под банския и дразнеше кожата й при всяко движение. Вече не броеше колко пъти си драска колената и удря пръстите. И всеки път, когато се осмеляваше да се оплаче, хленчеше или молеше да спрат, Люк я изглеждаше свирепо и казваше:
— Плувай, да те вземат дяволите! Няма да излезеш от водата, докато не започнеш да плуваш!
— Пръстите на ръцете и краката ми ще се спаружат като сушени сливи и ще останат така цял живот — проплака тя с посинели устни.
— Поне ще си жива и няма да се страхуваш, че ще се удавиш в най-близката локва — без всякакво съчувствие отвърна той.
Тя го нарече какъв ли не — звяр и грубиянин, надут глупак, но всичко остана безрезултатно. Той бе непреклонен и до края на деня тя започна да се носи и да шляпа наоколо по начин, който го удовлетвори.
— Не е необходимо да плуваш като риба — каза той грубо, — а и далеч не си така грациозна, но пък няма да стаявам дъх и да се моля всеки път, когато ни се наложи да прекосяваме река.
Като че ли да компенсира тираничното си отношение през деня, той я заведе на вечеря в един изискан ресторант. После се разходиха по огрения от луната бряг, като се държаха за ръце.
Той благоразумно се въздържа и не предложи да поплуват.
Имаше обаче други намерения и предложи да се любят там, на което Чарити остроумно отвърна:
— Достатъчно пясък събрах в гащите си за един ден, Люк Стърлинг! Или ме заведи в хотела на мекото хубаво легло, или забрави за тая работа.
Те отидоха в хотелската стая, където прекараха нощта в любовни наслади.
— Какво ще правиш, когато всичко това свърши? — запита го тя в една от паузите на временно отпускане.
Той замислено отговори.
— Мислех да купя малко земя, може би в Монтана или Уайоминг, и да пробвам да живея в ранчо. Но само след като открия Данди и останалите, които търсим. А ти какво ще правиш, мила?
— Не знам. Мисля обаче да продам фермата и да се преместя някъде, където има много дървета и хълмове, към които да отправям поглед. Не ми се ще да се връщам в Пенсилвания, но брат ми и сестра ми са там, а не познавам другаде никого.
— Хълмове и дървета има и в Монтана — подхвърли той тихо. — В Уайоминг също. Много зелена трева за паша и много вода. Можеш да дойдеш с мен — той нетърпеливо зачака отговора й.
— Може — тихо се съгласи тя. — Но трябва да си помисля малко, ако нямаш нищо против — а на себе си се чудеше дали й предлага женитба или едно удобно, но не толкова трайно съжителство.
С толкова много неразрешени неща в живота и в съзнанието си, тя не бе подготвена да обсъжда нито едно от предложенията и си отдъхна, когато Люк остави темата без повече приказки. На този етап тя знаеше, че се е влюбила лудо, до уши в Люк и тази любов правеше спокойната връзка с Джони да изглежда хладна.
Следващата сутрин ги свари на борда на парахода, отправил се на югозапад по крайбрежието на Тексас. Корабът още не бе напуснал пристанището, когато Чарити си изхвърли закуската през перилата. И Люк не бе кой знае какъв моряк, затова й съчувстваше, макар и да смяташе за твърде рано да ги хване морска болест. Ако започнеше да й прилошава още преди да са навлезли в открити води, какво ще прави по-късно? За щастие, пътуването до Корпус Кристи отнемаше само два дни и още два, ако се наложи да продължат до Браунсвил, така че опасността Чарити да умре от глад по пътя бе малка. Люк се молеше плаването да е спокойно.