Към обяд тя се възстанови достатъчно, за да седи на палубата и да се наслаждава на гледката. През по-голяма част от следобеда спа, но през цялата нощ се мята неспокойно и лиши Люк от почивката му. Същото се повтори и през втория ден. Когато спираха да товарят стоки, Люк слизаше на брега, проверяваше за Данди и бързо се връщаше, преди параходът да отплава. Състоянието на Чарити бе окаяно, затова тя оставаше да го чака на кораба. Бе получила указания да събере вещите им и да слиза само ако той не се върне, когато корабът е готов да потегли.
Данди не бе в нито едно от по-малките пристанища, нито в Корпус Кристи, за голям ужас на Чарити. Тъй като пътешествието се проточи, тя изпитваше все по-голяма ненавист към морето, парахода и всички, включително и Люк, на които пътуването не се отразяваше така зле, и които не проявиха никакво неразположение след първите няколко часа от пътуването. Когато се показа фарът на Порт Изабел, близо до устието на Рио Гранде, прииска й се да извика от радост, стига да имаше сили да го стори.
Браунсвил бе копие на Ел Пасо, само че по-малък и по-мръсен, ако това бе възможно. Бе също така бурен и с лоша слава. Данди отново го бе напуснал, макар че предишната нощ бе играл комар в един от баровете.
— Нищо чудно, че духна — каза им друг картоиграч. — Той и Чарли цяла вечер бълваха огън и жупел един срещу друг и ясно се виждаше, че Данди го сърбят ръцете за бой. И когато Чарли сбърка два пъти при раздаването на картите, Данди го обвини, че мами.
— Мамеше ли? — запита Чарити.
Мъжът поклати глава и даде воля на печалния си смях.
— Чарли не бе достатъчно хитър, за да мами. Първата му грешка бе, че изобщо се хвана да играе с Данди, а втората — че бе такъв смотаняк. Ей затова го пречука Данди. Той измъкна онзи малък „Деринджър“, прицели се в главата на Чарли и дръпна спусъка, без дори да каже „С ваше позволение“. Преди това не можехте да ме убедите, че толкова малък револвер може да пръсне човешки мозък толкова отдалече. Извинете, госпожо, но, по дяволите! Това проклето пистолетче приличаше на детска играчка.
Ами Данди? Не съм виждал човек да убива така хладнокръвно. Ами че той си седеше там съвсем спокоен, с неговата странна, малко крива усмивка. После си прибра печалбата и излезе, сякаш нищо не се е случило. Едва когато чу, че майор Уилфорд от Форт Браун е близък приятел на Чарли и няма да приеме добре новината, чак тогава Данди се смути малко. Предполагам, сметна, че му е множко да се забърка с армията на Щатите.
— Имаш ли представа накъде е заминал? — запита Люк.
— Приказват, че духнал през границата към Матаморос.
Люк кимна.
— Логично. Нито армията, нито законът могат да го пипнат там.
Не след дълго Чарити доби първите си впечатления от Мексико и много се надяваше Матаморос да не прилича на останалата част от страната, защото в него думата „мизерия“ придоби за Чарити ново значение. Покрай складовете около доковете бяха наблъскани като в заешки развъдник множество малки колибки, някои от които бяха струпани от клечки и кал само за подслон.
Изровеният от коли път постепенно се разшири и от двете му страни се появиха безпорядъчно разположени барове и магазини, които съставляваха главната улица на Матаморос. Приближаваха към единствения порутен хотел, когато от него изведнъж излезе Данди и се отправи към бара през пътя. Преди Чарити да се опомни, Люк бе слязъл от коня, хвърли й юздите и й сочеше да вземе конете и да се махне от пътя, за да не стане някоя беля. Онемяла, тя наблюдаваше как Люк се запъти към него и извика:
— Данди!
Комарджията спря, настръхна и се извърна към предизвикалия го мъж.
— Я, та това бил самият наемен стрелец. Чух, че си оздравял и ме търсиш под дърво и камък.
— Затова ли бягаш като страхливо куче? — спокойно отвърна Люк. — Имам да разчиствам сметки с теб, кучи сине, щом стреляш в гърба. Сега и тук — погледът му проблесна към колана на пистолета, който Данди бе запасал. — Виждам, че не носиш само малкия „Деринджър“. В Мексико имаш и друг. Това ще изравни малко силите в твоя полза, освен ако не си такъв страхливец и не искаш да се биеш честно с мен. В такъв случай ще затътря мършавия ти задник през границата и ще те предам на един майор от армията, който иска да ти смъкне кожата. Или на една дама, която познавам и която иска да пусне един куршум в злодейското ти сърце.