Данди примижа. Изглежда, нищо не разбираше.
— Каква жена? За оная некадърна кучка Пола ли говориш? Разбира се, отнесох се малко грубо с нея, но тя си го заслужаваше.
— Казах дама, Данди. Чувал ли си за Вдовицата Вещица? Тя е започнала да отмъщава на шестимата разбойници, които нападнали нея и съпруга й близо до Додж Сити миналата есен. Вече уби Джеб и Кътър и сега ни наблюдава, чака да види дали ще й паднеш.
Погледът на Данди тревожно пробягна покрай Люк и попадна на Чарити, която стоеше в сянката на една близка врата, нащрек и в готовност. По лицето му пролича, че я позна. После отново се загледа в Люк с безразлично изражение.
— Тая дребната ли? Кого будалкаш, Стърлинг? Освен това й хареса любвеобилното ни внимание. Не я оставяй да те излъже.
— Тя вече ми разказа и аз вярвам на нея, а не на теб. Единствено съжалявам, че не мога да те убия два пъти — веднъж заради нея и веднъж заради мен. Но мъртвият си е мъртъв, предполагам. Ще ти вземат размерите за ковчега, преди да е изтекъл час, и Чарити непременно ще го украси с букет от изсъхнали плевели, както направи с Джеб и Кътър.
— Първо ще те пратя в ада, Стърлинг — процеди през зъби Данди, макар че вече не изглеждаше толкова уверен.
Люк се усмихна.
— Всяко нещо с времето си, Данди, но само един от нас ще се ръкува с дявола днес и бас държа, че ще си ти.
Двамата мъже се гледаха, всеки готов за действие, с ръка над приклада на оръжието си, а Чарити бе стаила дъх в тревожно очакване. Тя видя как ръката на Люк се стрелна надолу, после се изви нагоре в плавна дъга. В същия момент видя едно момченце, на не повече от три години, да се затичва на улицата точно пред Данди.
— Не! — викът се изтръгна от гърлото й и се повтори от обезумялата майка на детето.
Тя не можа да разбере как Люк успя да не убие детето. Пръстът му вече натискаше спусъка, револверът му бе насочен към сърцето на Данди, когато комарджията грабна детето и го вдигна пред себе си като щит. Люк измести малко, сякаш само от изненада, края на цевта така, че куршумът мина на сантиметри покрай момчето и мъжа.
Изстрелът на Данди беше съвсем напосоки, но сега той бе опрял цевта на револвера в тъмнокосата главичка на детето.
— Хайде, давай. Стреляй, Стърлинг! — като се засмя злобно, Данди отстъпи към една алея, а детето се гърчеше в ръцете му и пищеше за майка си.
Майката, обезумяла от уплаха за сина си, крещеше и дращеше, като се опитваше да се освободи от ръцете на друга жена, която отчаяно се опитваше да я спре. Люк и Чарити бяха замръзнали на местата си от страх Данди да не изпълни заканата си и да застреля момчето.
Щом Данди изчезна в алеята, те се втурнаха след него. Привлечени от писъците на детето, те го преследваха през лабиринт от задни улички, които гъмжаха от плъхове, минаваха покрай стреснати селяни и килнати бараки. Гонитбата ги водеше все по-близо до реката, докато едва не се блъснаха в хленчещото дете. То седеше сред купчина вмирисан боклук, на ъгъла на една колиба, изплашено, но иначе нищо му нямаше. Освободил се от товара, Данди вече не се виждаше.
— Накъде? — сърдито попита Чарити, защото отстрани я прониза болка.
— Натам! — Люк посочи на няколко метра един стар склад, допрян до рушащия се кей. Голямата врата тъкмо се затваряше и той хукна.
Раздвоена от желанието си да помогне и на Люк, и на детето, Чарити почти се засмя от облекчение, когато майката се спусна по алеята като разярена лъвица. Детето бе в сигурни ръце и Чарити хукна след Люк.
С извадени револвери те се промъкнаха в склада. Два изстрела веднага ги накараха да залегнат зад купа от увити в зебло бали.
— Добре ли си? — прошепна Люк.
Чарити кимна, като потисна внезапната нужда да кихне. Сухи бели снопчета се подаваха от покритите със зебло бали пред нея.
— Какво е това? — попита тя.
— Памук, складиран, преди да го откарат във фабриките — Люк помръдна, като заобиколи една щайга, за да погледне към вътрешността на огромния склад. Дори през деня на изкривените от времето греди тук-там висяха запалени фенери заради работниците, които складираха памука и го товареха на корабите. За момент го обърка запустелият вид на това място, но се сети, че е обедна почивка. Работниците бяха излезли, за да похапнат и подремнат през най-горещата част от деня.
Приличната на пещера сграда бе полупълна с памук, балите бяха подредени на височина на човешки бои на дълги прави редици. И някъде в това море от пух и зебло се спотайваше Данди.