— Стой тук! — промърмори Люк. — Наблюдавай вратата. И пази гърба си — добави той. — Не се разхождай, че вместо по Данди ще започнем да стреляме помежду си.
Тихо и предпазливо Люк пропълзя до края на реда. Той се затича към другия ред, едва избегна следващия изстрел на Данди и бавно започна да си проправя път към другия край на склада.
Междувременно Чарити се качи на купчината пред себе си, като вдигна малък облак прах. За нещо с толкова пухкав и мек вид, памукът бе удивително мръсен. Части от обвивката се закачаха за дрехите й, грубото зебло дереше ръцете й. Когато се качи отгоре и залегна върху най-горната бала, огромната купчина опасно се разклати.
Оттук виждаше по-голяма част от склада, само най-отдалечената бе в сянка. Видя и Данди, кацнал на една купчина памук като лешояд, който търси мърша. Като се закрепи, тя го взе на прицел, но тъкмо когато трябваше да стреля, я изненада едно кихане, което наруши прицела й. Тя изруга и се зарови в балата — един куршум профуча покрай ушите й. Тя дълго стаява дъх, притискаше се до балата и се молеше. Когато се осмели отново да надигне глава, Данди бе изчезнал.
Сега не виждаше нито един от мъжете, макар че долавяше тихи стъпки, които й подсказваха, че двамата се търсеха един друг. Отекнаха изстрели някъде по средата на сградата. Чарити зърна Люк, после и Данди, но и двамата бързо се скриха.
Когато се надигна да коленичи на клатушкащата се купа, забеляза главата на Люк предпазливо да се появява над купчина бали. Той я видя и направи въпросителен знак, сякаш я питаше къде е Данди. Чарити поклати глава. И двамата се огледаха напрегнали слух да уловят и най-малкия шум.
Внезапно над ръба на една щайга в другия край се появи като играчка от кутийка Данди, с вдигнат револвер. Със светкавична скорост Люк стреля и го изпревари. Данди се дръпна встрани, куршумът се заби в стената зад него и счупи фенера, който висеше над главата му.
В един момент Данди избегна куршума на Люк, но в следващия се оказа залян от запалена газ, заобиколен от пламнал памук, обхванат от пламъци. Пищеше, гърчеше се в агония, късаше си дрехите. Мустаците му веднага се опърлиха. Косата му приличаше на пламнала факла.
С разширени от ужас очи, Чарити гледаше втрещена. Това е невероятно! Пред погледа й плътта на Данди се топеше от лицето му като да бе восъчна маска и чертите му ужасно се разкривяваха с всяка измината секунда. Изведнъж горящите бали се срутиха под него, като го преобърнаха и заровиха под тонове пламнал памук.
Привлечена от ужасната гледка, Чарити не можеше да помръдне, не можеше дори да откъсне поглед от потресаващия кошмар, който ставаше пред очите й, и от гърлото й се изтръгнаха писъци. Едва когато започна да кашля и да я смъдят очите от пушека, осъзна каква опасност ги застрашава. Огледа се обезумяла, но нищо не виждаше през виещия се на кълба пушек.
— Люк! Люк!
Складът се бе превърнал в ад, сухото дърво и изпеченият на слънцето памук се подпалваха като пергамент. Пламъци лумваха наоколо й, прехвърчаха искри, които изгаряха дори въздуха, който дишаше.
— О, боже, Люк! Къде си?
После тя усети как ръцете му я дърпат, смъкват я надолу от тлеещата кула.
— Чарити! — той я хвана здраво, дори я прегърна за малко.
После я накара да коленичи и дръпна шалчето около устата и носа й, като взе револвера от вцепенените й от страх пръсти.
— Пълзи! — заповяда той дрезгаво и я блъсна напред.
Цяла вечност измина в този ад. Пламтящи валма памук и юта хвърчаха около тях и покриваха пода, като обгаряха дрехите и кожата им. Огънят протягаше пламнали пръсти да ги улови, заслепяваше ги, задушаваше ги и те не чуваха нищо, освен разгневения му рев. Продължиха, като се давеха и дишаха тежко. На два пъти Люк я дръпна и спаси от падащи горящи бали. Когато усети, че се отпуска и ръцете му, Люк отчаяно я заудря в гърба и задърпа косата и. Но тя не помръдваше.
Чарити не можеше да диша. Тялото й натежаваше. Обгърна я мрак. Тя усещаше как отпада, как се отпуска на земята. И повече нищо не помнеше.
Когато припадна пред него, Люк изпълзя до нея, но всеки дъх му струваше огромно усилие. С треперещи ръце я прихвана през кръста и започна да я дърпа, като се насили да продължи. Още няколко крачки. Още две. Къде ли е вратата? Трябва да е там. Непременно е там!
Тъкмо когато почувствува, че губи съзнание, усети как нещо го дърпа за раменете. Полъх свеж въздух се понесе над него и изпълни жадните му дробове. След едно последно тежко вдишване той се предаде на забравата.
Събраха се хора. Крещяха на испански, суетяха се наоколо и се опитваха да потушат пожара. Шум. Суетня! Най-после Люк усети, че нечии ръце го тупаха по гърба. От гърдите му се изтръгна раздираща кашлица.