Бавно, бавно съзнанието му започна да просветлява. Когато успя да си поеме дъх, Люк коленичи.
— Чарити! — дрезгаво каза той, като я търсеше с насълзени от пушека очи.
Тя се бе сгушила на една ръка разстояние, като повръщаше, плачеше и кашляше едновременно. Косата й бе опърлена и стърчеше на всички посоки, лицето и дрехите й бяха мръсни и миришеха на пушек — но тя бе най-великолепната гледка, която бе виждал някога!
Той разтвори обятия и тя се хвърли в тях, разтреперана и хълцаща.
— О, Люк! Мислех, че ще умрем! Наистина си мислех, че това е краят! — хленчеше Чарити с още по-дрезгав от пушека глас.
— И аз — пресипнало призна той.
Постепенно тя спря да трепери, но все още се бе вкопчила в него.
— Видя ли го, Люк? Видя ли какво стана с Данди? — запита тя тихо, а горещите сълзи заливаха лицето й. — Толкова ужасно бе!
— Видях — прегърна я той по-силно в опит да я успокои.
— Няма да забравя тази отвратителна гледка, докато съм жива. Защо, Люк? Защо? — тя въздъхна, потръпвайки. — Защо трябваше така да се случи? Толкова… толкова ужасяващо!
— Не знам, скъпа. Може би така е писано, няма да разберем причините. Спомняш ли си твоите видения?
Тя отново потръпна.
— Всичко се сбъдва, нали? — прошепна тя. — Точно както в съня. Данди с обезобразено лице, Кътър с прерязано гърло, Джеб с куршум в главата, макар че се целих в гърдите му.
— Да — Люк повдигна към себе си лицето й. По него се стичаха сълзи. — Може би това, което става, не е в наша власт, макар и да си мислим, че е така. Може би, само казвам може би, има по-висша сила, която направлява действията ни и възстановява справедливостта чрез нас. Съдба, или нещо такова. Предполагам, че са ставали и по-страшни неща.
— Нима е така? — зачуди се тя, изплашена от тая мисъл. Объркан колкото Чарити, той поклати тъмнокосата си глава.
— Ако имаш по-добро обяснение от това, че всичко става точно както твоето видение го предсказа, готов съм да те изслушам.
— Кога ще свърши всичко това?
— С последния, когото търсиш, предполагам.
25.
След като и Данди бе убит, те се отправиха към Ларедо, последното място край границата, където трябваше да потърсят останалите разбойници. Седмица и половина непрекъснато яздиха.
С всеки изминат ден Чарити се чувстваше все по-зле и Люк все повече се тревожеше за нея. Удивително бе, че нито едно от нараняванията им по време на пожара не бе сериозно, отърваха се само с опърлена коса, дрезгави гласове и няколко леки изгаряния и мехури, които лесно излекуваха с мехлем. Но нещо измъчваше Чарити, стомахът й се бунтуваше, настроението й се понижаваше и тя избухваше и за най-дребното нещо. Нима жегата и димът я бяха засегнали повече, отколкото предполагаха?
Когато Люк изрази загриженост и многократно я запита как се чувствува, тя раздразнено му се озъби:
— Чувствувам се, сякаш са ме стъпкали. Чувствувам се като престоял качамак, но съм сигурна, че изглеждам и по-зле. Доволен ли си?
— Забрави, че съм те питал — бързо отвърна той, като си нахлупи шапката над челото, сякаш да не вижда гледката пред себе си.
— Не, няма да забравя! Вината е твоя. Ти предложи пътуването с този параход до Браунсвил. Стомахът ми оттогава е разстроен.
Той въздъхна, защото знаеше, че няма да спечели тая словесна битка, но бе склонен да угоди на желанието й да спори.
— Чарити, почти две седмици изминаха, откакто слязохме от кораба. Морската болест не трае толкова дълго за никого.
— Тогава съм се разболяла в Галвстън. Ти едва не ме удави, а после настояваше да плувам и не ми разрешаваше да спра дори когато устните ми посиняха. Бог знае какво е имало в тази миризлива вода, която нагълтах.
— Твърдо си решила да прехвърлиш вината върху мен, нали? — заяви той, а заядливото й отношение пораждаше същото и у него. — Добре. Раменете ми са широки. Ще поема пълна отговорност. Но това ми дава право да вземам някои решения и ако си толкова болна, смятам, че трябва да се откажеш от преследването и да се върнеш вкъщи, където доктор Нелсън да се погрижи за теб както трябва. Открихме трима. Нека това ти е достатъчно.
Брадичката й упорито щръкна напред.
— Не! Обещах си, че ще хвана всички до един и точно това ще направя. Освен това, ако последната ти теория е вярна, не можем да спрем сега, дори и да искаме, а аз и не искам.
— Дори и ако това те довърши?
— Да. А и както се чувствувам напоследък, това е напълно възможно.
Пред себе си Чарити призна, че по всяка вероятност заболяването й не е по вина на Люк. Много вероятно бе да се дължи на огъня. Гузната й съвест започваше да я гризе. И все пак, ако не бе толкова сигурна, че е невъзможно, би се заклела, че е бременна, защото признаците бяха съвсем същите, както когато носеше детето на Джони: сутрешното гадене, умората и напрегнатите гърди, на които друсащата походка на кобилата се отразяваше зле.