Но доктор Нелсън определено й бе казал, че няма да може да зачене след изнасилването. Чудо трябваше да стане, а след ужасните неща, които извърши през последните два месеца, как би могла да очаква господ да я благослови така? Започна да си мисли, че тази болест е навярно само малка част от наказанието, което той й е отредил заради греха, за това, че сама си позволи да отмъщава.
В Ларедо не откриха ни вест, ни кост от Бронк, а и не разбраха къде би могъл да бъде. Но Люк започна сериозно да се безпокои заради продължителното боледуване на Чарити. Освен всичко друго, той забеляза, че тя отслабва. Лицето й доби изпит вид. С всеки изминат ден тъмните кръгове под очите й личаха все по-ясно. Трябваше да я заведе на лекар, а най-вещият в областта на медицината в Ларедо бе погребалният агент. Ето защо най-добра възможност бе Сан Антонио.
Когато й каза накъде са се запътили, Чарити веднага заподозря нещо.
— Но вече бяхме там.
— Само за два часа, когато търсихме Данди — напомни й Люк. — Този път ще разпитваме за другите. Освен това, скъпа, Сан Антонио е очарователен град, а ти нищо друго не видя от него, освен една хотелска стая.
Той й показа примамката и тя я налапа както риба — тлъст червей.
— Значи можем да поостанем малко? Два дни поне?
— Ако не научим веднага нещо — да.
— Добре — истинска усмивка озари лицето й за пръв път от дни наред. — Но по-добре този път да изберем друг хотел. В предишния сигурно още подсушават след нас.
Едва пристигнали в града и Люк започна тя да настоява да отиде на лекар.
— Люк, нека поне отседнем в хотел и да се измием след пътуването? Честно казано, ужасен тиранин си понякога!
Единственото, което я привличаше, след като се изкъпа, бе леглото. То бе голямо и меко, а чистите чаршафи приятно ухаеха. Макар че си обеща само да полегне за няколко минути, за да отпочине преди вечеря, когато се събуди, утринното слънце ярко грееше през дръпнатите завеси.
Люк стоеше до прозореца, пушеше пура и наблюдаваше улицата. Когато Чарити се размърда, той се обърна и въпросително повдигна вежди.
— Събуждаш ли се вече, скъпа? Как се чувстваш?
Тя се замисли, като очакваше да усети обичайното гадене, но тази сутрин, кой знае защо, за щастие това не стана.
— Добре — отвърна тя искрено. — Отпочинала и гладна.
— Кажи какво искаш и аз ще сляза да ти го донеса. Междувременно, има кана току-що сварено кафе и чаша на поставката до леглото.
— Мислиш ли, че мога да си поръчам малко чай, вместо кафе? — запита тя, като с това изненада и себе си, и него. Поначало ненавиждаше чай, но изведнъж мисълта за чаша топъл чай й се стори примамлива. Щеше да е много по-леко за стомаха й от кафето.
След една лека закуска тя и Люк се разходиха спокойно из града.
Разходката им приключи пред вратата на лекарски кабинет. Чарити правилно заподозря, че Люк го е замислил така — първо да я накара да се отпусне, за да не е толкова предпазлива, а после да я изненада в последния момент.
— Хайде, Чарити — каза й той, като я хвана здраво за ръката и я въведе вътре. — От един месец дяволски се тревожа за теб, трябва да се направи нещо.
Тя излезе от кабинета с шишенце еликсир, който да възстанови загубата на енергия, и с препоръката да използува мента за капризния си стомах и опънатите нерви. Успокоен, че лекарят не откри нищо по-сериозно, Люк бе в добро настроение. Пролича си по самодоволната му походка и дръзката трапчинка, която й смигаше от бузата му.
— А сега ще престанеш ли да се притесняваш? — измърмори тя, след като опита лекарството и откри, че има вкус на мокри птичи пера. — За бога, голяма досада си! Кълна се, че ако не престанеш да ми мелиш, ще насоча пистолета към теб и ще те накарам да изпиеш всичкия ужасен буламач. Това бързо ще изтрие самодоволната ти усмивка.
Чарити имаше желание да остане в Сан Антонио за по-дълго време и Люк бе склонен да се съгласи. Отдавна не бе я виждал толкова доволна и му бе приятно да я гледа как открива нови и вълнуващи развлечения. Привличаха я живописните паркове и площади, където стари и млади се събираха да убият времето, пазарът, където търговците продаваха вкусни плодове и зеленчуци, плетени кошници, цветни одеяла и шалове, и какви ли не още неща.
Като видя една хубава мексиканска пола и блуза, които бяха привлекли вниманието й, Люк не се сдържа и й ги купи, за което бе възнаграден с блестяща усмивка и продължителна целувка, която бе многообещаваща.