А по сенчестата алея покрай реката имаше още магазини и ресторанти на открито. Всичко — и хората, и привлекателната смесица от обичаи и култури, разнообразната храна, чистата и спокойна атмосфера на града, обедните почивки и танците по улицата й доставяха огромно удоволствие.
Тя дори го подлъга да танцува, макар той да смяташе, че на дансинга е грациозен като еднокрак кон. Лекарството сякаш й действуваше чудотворно, защото се хванаха на един жив мексикански народен танц, а после и на някакъв друг. Изиграха дори една буйна немска полка, макар че доста тромаво изпълниха някои от стъпките. Очите на Чарити живо блестяха, страните й очарователно бяха поруменели, докато танцуваше задъхано, а разпуснатата й коса се мяташе около нея като златист шал. Веселият й глас звучеше приветливо и ясно като празнична камбана и Люк се поздрави за разумното решение да си починат от пътуването.
Когато дойде време да тръгват, и двамата нямаха особено желание.
— Беше толкова хубаво — Чарити въздъхна лениво и пое дълбоко дъх в меката вечер. Бе последната им вечер в Сан Антонио и те седяха на малката веранда пред стаята в хотела и се наслаждаваха на гледката и шума на града. Под терасата един китарист им направи серенада, като изпя прочувствена любовна песен.
— Не ми се иска да свършва.
— Не свършва, скъпа. Не че можем да се излежаваме и да се забавляваме до безкрайност, но можем да продължим и по-нататък. Помисли си, Чарити. Откакто спряхме да гоним тези разбойници, ти стана по-спокойна и весела. Чувстваш се по-добре, страните ти са пак румени. Мила, смятам, че е време да се върнем вкъщи. Не мисля, че можеш да понесеш още от вината, която трупаш върху себе си.
— И да оставя другите трима ненаказани?
— Ако това ще те направи щастлива и здрава — да. Можем да заминем за Монтана, да загърбим миналото и да започнем наново — ти и аз.
Ръката му се протегна за нейната, очите му потърсиха лицето й в полумрака.
— Обичам те, Чарити. През целия си живот не съм казвал на никого, че го обичам, но сега ти го казвам и го правя от душа и сърце. Искам да се оженя за теб, да заживея с теб, да създам семейство и да остарея с теб.
Тя настръхна, когато той спомена за семейство. Бе съкрушена, защото се бе влюбила в този чудесен човек, но знаеше, че трябва да откаже предложението му.
— Не мога да се омъжа за теб, Люк — отвърна му тя, като преглътна сълзите си изпълнена със съжаление.
Той пусна ръката й, почти я отблъсна. Тя усети обидата в гласа му, видя как чертите му станаха сурови, когато язвително я запита:
— Какво има, скъпа? Един наемен стрелец не е ли подходящ за теб? Дори ако е в оставка? Подходящ съм да ти свърша мръсната работа, да спя с теб дори, но не съм подходящ да се обвържеш с мен за цял живот?
— Не е така, Люк. Въобще не е така! — възкликна тя.
— Тогава какво е? Това ли, че съм копеле на курва?
— Не! О, боже, не! Само това не си мисли!
— Какво друго може да е, Чарити? Мислех, че ме обичаш поне малко, но виждам, че съм сбъркал. Скъпа, ти си пропиляваш таланта. С това представление, което ми изигра, трябваше да си на сцената.
— Обичам те. Повече, отколкото предполагаш.
— Тогава защо не искаш да се омъжиш за мен? Обясни ми така, че да разбера. И да се примиря с това обяснение.
— Не мога да имам деца! — изтърва тя, хълцайки, а сълзите се стичаха по лицето й, като си спомни онзи ужасен ден, когато чу присъдата си от доктор Нелсън. — Ти искаш семейство. Ти заслужаваш семейство повече от всеки друг, когото познавам. А аз не мога да ти създам такова. Обичам те, Люк, с цялата си душа и сърце, и с радост бих ти дала всичко, което мога, но не и това. Трябва ти здрава жена, а не инвалид като мен, с разкъсани вътрешности и без надежда някога пак да зачене.
— Глупости! — рязко отвърна той.
— Не са глупости! Това е самата ужасна истина — тя преглътна. — Питай доктор Нелсън, ако не ми вярваш. Попитай Сю. Те се грижиха за мен след изнасилването.
— Не се съмнявам в това, което казваш, скъпа — каза той, като я придърпа към себе си. — Нито в това, което те казват. Но не съм съгласен, че ми трябва друга жена, когато аз искам само теб. Любима, мислиш ли, че щом не можеш да имаш деца, ще променя чувствата си към теб?
— Със сигурност би променило чувствата на много други мъже — възрази тя.
— Аз не съм като другите мъже.
— Но ти каза, че искаш деца.
— Казах, че искам семейство, Чарити — поправи я той тихо. — Ти ще си моето семейство. Цялото ми семейство.
— Не. Грешиш, Люк. Ако се омъжа за теб, ще си доволен за известно време. После ще започнеш да си мислиш какво губиш, като нямаш деца, твой собствен син като нямаш. След време ще ти опротивея, може и дори да ме намразиш. Не бих понесла това, не разбираш ли? А ако дариш любовта си на друга и тя ти роди деца, ще умра. Да загубя любовта ти, след като съм й се радвала, би означавало смърт за мен, все едно да ме пронижат.