— Няма да постъпя така, Чарити. Не бих постъпил така с теб. Не и след като самият аз съм израснал като копеле.
Ръцете й обгърнаха лицето му, а очите й се напрягаха да различат чертите му в мрака.
— Не. Съжалявам. Наречи ме страхливка, или каквато щеш, но не мога да рискувам, Люк. Твърде много те обичам.
— Ако наистина ме обичаш, ще се омъжиш за мен.
— Не мога. Винаги и вечно ще те обичам, но не мога да се омъжа за теб. Моля те, опитай се да ме разбереш.
— Ще се опитам, ако ми обещаеш да размислиш върху думите ми.
Като прекъсна по-нататъшните спорове, той я прегърна и прекара остатъка от нощта в опити да я убеди, без думи, в трайната си любов и нуждата си от нея.
На следващото утро, като имаше предвид здравето на Чарити, Люк предложи да вземат дилижанса до Форт Уърт.
— Ще е по-бързо, отколкото ако яздим. Така и конете ще си починат — обясни той, като скри от нея истинските причини. Нека си мисли, че основната му грижа бе за конете, тъй като се засягаше всеки път, когато я запиташе за неразположението й. И все пак той се надяваше, че по-лекото пътуване с дилижанса ще спомогне за оздравяването й.
Оказа се обаче, че не бе познал. Непрекъснатото люшкане я накара отново да изпитва гадене и докато стигнат Уако и двамата с нетърпение очакваха да слязат от дилижанса.
Чарити твърдо отказа да отиде при друг лекар, макар че Люк твърдеше, че онзи в Сан Антонио сигурно е мошеник, щом не я е излекувал.
— От движението на дилижанса е — увери го тя, тъй като вече се чувстваше по-добре. — Започвам да мисля, че всичко, което се движи, било то параход, кон или дилижанс, ме разболява. За бога, страхувам се вече да седна в люлеещ се стол — пошегува се вяло тя.
По настояване на Чарити на третата сутрин си взеха конете от конюшнята.
— По-добре да продължаваме. Глупаво е да се размотаваме. Не мога да прекарам остатъка от живота си на едно място, не и тук.
Тъкмо извеждаха от конюшнята оседланите коне, когато изсвистяха изстрели. Шапката на Люк хвръкна от главата му, а покрай ухото на Чарити профуча остро жужене, като от разсърден стършел.
— Клекни зад коня! — извика й Люк и огледа с присвити очи улицата, от която всички се разбягаха. — Използувай коня за прикритие.
Докато куршумите се сипеха наоколо им, те успяха да се върнат в конюшнята, да затворят тежките порти и да ги залостят.
— Затвори задната порта и я заключи. Бързо! — извика Люк на изплашения коняр, който стоеше втрещен до една ясла. Като пропълзя до прозореца, Люк предпазливо надникна, но си спечели градушка от изстрели.
— Кой е, Люк? Можеш ли да познаеш? — прошепна Чарити близо зад него.
Преди да успее да й отговори, се чу глас:
— Хей, Стърлинг! Размекна ли се? Зад полите на жена си ли ще се криеш? Или ще се покажеш и ще се биеш като мъж, какъвто беше някога?
Люк отвърна с няколко изстрела на револвера, а по устните му заигра усмивка на задоволство, когато отвън се чу рев от болка.
— Гас Нюсъм и отборът му от весели юнаци — осведоми я той с печална усмивка. — Мои стари врагове. Понякога миналото надига грозната си глава, това е неразделна част от живота на наемния стрелец. Съжалявам. Що се отнася до тия, съдействувах да тикнат някои от тях в затвора преди около четири години, когато се опитаха да ограбят дилижанса, който охранявах. Изглежда, още хранят омраза добави той, а веждата му се вдигна в израз на глуповата невинност.
Той кимна към конете.
— Вземи пушките и допълнителните муниции, докато ги задържа — каза й той, когато тя се върна. — Вземи си оръжието и се качи в плевника. Оттам се вижда по-добре и можеш да ми кажеш, ако някой се опита да се промъкне отстрани или отзад. Не се надигай и дръж главата си ниско. И запомни — обичам те! — като я перна леко отзад, той я отпрати.
От вратата, разположена високо на предната стена на плевника, Чарити погледна навън. Като ги преброи набързо, тя се върна в края на плевника и тихо съобщи:
— Преброих четирима, но може да има някой отзад. Като пропълзя обратно до наблюдателния пункт, тя вдигна пушката на рамо и бързо извади от строя един от нападателите. Откатът я просна в бодливото сено, а един куршум профуча над главата й.
— Трима! — пресметна тя на глас, за да чуе Люк, и пак пропълзя до прозореца, но бързо се дръпна назад, когато навсякъде се разхвърчаха трески. Един от ония долу се опита да я простреля, но усилията му докараха куршум в сърцето, тъй като Люк се засегна.